Един известен французин пише биография /с претенция за роман/ на един известен руснак. Еманюел Карер /р.1957 г., внук на руски емигранти/ е писател, сценарист и режисьор.  Едуард Лимонов /р.1943 г./  е псевдоним на Едуард Вениаминович Савенко – скандален писател, поет, публицист, затворник, политически деец, депутат, дисидент, емигрант, аутсайдер и... всепризнат хулиган. Може да се изброява още.

Карер е човек на мисълта, а Лимонов – на действието. Карер пипа меко, докато Лимонов действа твърдо. Парижкият интелектуалец харесва човека, който престъпва забраните. Мъжът, който се нуждае от герой, го намира. При това не само в смисъла на главен герой. И Героят е заслужил такъв биограф като Карер.

Тази книга спечели  на дебютанта Карер наградата "Рьонодо“ за 2011 г.

Как се пише автобиография на човек, който всъщност цял живот пише една голяма автобиография? Сигурно не е лесно, особено като се знае, че виражите на живота на Лимонов имат съвсем безумен и фантастичен характер, а свидетелства и очевидци на тези събития вече са останали катастрофално малко. Тази "биография“ е преразказ на основните книги на руския писател. С трогателни вмъквания на епизоди от живота на самия Карер. Това е един увлекателен пътеводител по творчеството на Едуард Лимонов /литературен, публицистичен и политически/, който напълно би могъл да привлече към писателя и политика допълнително внимание.

Да, това наистина е Лимонов. Преведенна френски, а  после обратно – на руски. Като от това повествованието не губи нито енергия, нито оригиналност.

Първоначално книгата буди недоумение какъв е смисълът да преразказваш със свои думи книгите на Лимонов? Но после схващаш хитрия замисъл на автора – Лимонов винаги е твърдял, че пише от натура и аз, нищожният в сравнение с него Карер не смея да се съмнявам в правдивостта на думите му. Получава се достатъчно гротесков ефект. Всичко е целенасочено. Романтичната замазка на съветско-руския Герой се руши и ние виждаме пред очите си един грандиозен НЕУДАЧНИК, на когото насмешливо гледа един парижки интелектуалец. Виждаме Лимонов като слаб човек, който цял живот се присламчва там, където го приемат. Като човек, който е искал да стане Ленин, но е станал Лимонов...

Ето какво казва Карер за героя си : "Той се възприема като герой, но вие спокойно можете да го наречете отрепка; аз се въздържам да взема страна по въпроса.”

Не знам дали някой друг е писал толкова безпощадно за Лимонов. Майсторът да съчинява сборници с некролози, получава свой, пожизнен...