След всеки негов филм критиката и зрителите, отдъхвайки си, са категорични, че по-зловещо и по-скандално не може да бъде. До следващото произведение. Това се превръща в отчайващо клише, именно защото ни разтърсва всеки път с още по-голяма сила. Едни се обръщат с погнуса, други седим ощастливени пред сиянието на таланта, трети дори не си помислят да го гледат, но в крайна сметка го правят тайно.

Ларс тясно обвързва творчеството си с направлението, което измисля "Догма 95" (Dogme 95), то застъпва идеята за завръщане на правдоподобните истории във филмовото изкуство и отхвърляне на техническите и изкуствените мотиви от филмите. През 1992 г. заедно с Петер Аелбек Йенсен Триер основа филмовата студия "Зентропа", кръстена на едноименния филм. Причина за тази инвестиция е желанието за извоюване на финансова независимост и осигуряването на пълен контрол над създаваните филмови творби.

Носител на награди "Златна палма", "Сезар", "Гоя", награда на публиката от "София Филм Фест", две награди "Сателит", пет "Европейски филмови награди" и седем награди "Бодил", номиниран е за "Златен глобус" и "Оскар".

Откъде идва той и какво му се е случило?

Датският филмов режисьор и сценарист е роден на 30 април в семейството на Улф и Ингер Хост. Баща му Улф е бил датски евреин. По време на немската окупация неговите родители са в съпротивата и помагат на евреи да избягат в по-сигурната Швеция. Впоследствие те стават комунисти, нудисти и са антиавторитарно настроени хора.

Едно от белязващите живота на Ларс събития е, когато той на 33 години разбира от умиращата си майка, че мъжът, когото смята за свой баща, не е негов биологичен родител и съответно няма еврейски корени.

Биологичният му баща е бивш началник в Министерството на социалните въпроси и се казва Фриц Михаел Хартман. Родът Хартман произлиза от Германия, заселват се през 1762 в Дания, като сред неговите представители е известният датски композитор Йохан Петър Емилиус Хартман.

Триер е дълбоко разочарован, че няма еврейски корени. До този момент той се е чувствал добре в ролята на аутсайдер, който произлиза от групата на преследвани хора.

Снимай, за да забравиш…

В началното училище той заснема малки анимационни филми с камера в формата Super 8, а след това и късометражни филми с приятелите си.

Още като дете Триер страда от депресия и фобии, дори за известно време не може да ходи на училище. Получава психологична помощ. На 12-годишна възраст посещава център за дневни грижи, като въпреки това той играе през 1969 г. една от двете главни роли в датско-шведски детски телевизионен сериал.

Първият брак на Триер е с датската режисьорка, сценаристка и актриса Сесилия Холбек и продължава до 1996 г. По време на втората бременност на Сесилия той се влюбва в омъжената Бенте Фроге, възпитателка, която се грижи за дъщеря му в дневен център. Три седмици след раждането на втората му дъщеря, той официално оставя жена си, за да бъде с Бенте Фреге. Тази постъпка води до огромна медийна реакция в Дания.

Бенте и Ларс сключват брак след като успяват да се разведат през 1997 г. Бенте ражда близнаци след няколко години, като бракът им продължава до 2015 г.

Проблемите с психичното здраве на Триер водят до алкохолизъм и пристрастяване към лекарства. В интервю за вестник "Поликен" режисьорът заявява, че е особено продуктивен в нетрезво състояние и в същото време изразява притеснението си, че вече не може да прави филми, без да е пиян.

"Аз съм най-добрият кинорежисьор на света"

През 1982 г. завършва режисура в Датското филмово училище. През 1981 г. Ларс фон Триер печели първа награда на Международния фестивал на филмовите училища в Мюнхен с късометражния си филм "Ноктюрно".

Неговият абсолвентски филм "Картини от освобождението" е създаден от три различни части:  първата е цветна и се явява основното действие, втората е документален материал в черно и бяло от времето на националсоциализма, а третата включва различни филмови клипове от 50-те години на 20-те години на една птица, кацнала върху дърво.

Образите на освобождение не показват щастливи хора, както може да подсказва заглавието, а немски войници, сътрудници и датски жени, които помагат на режима и са представени като губещи и жертви. Много от кинематографичните идеи, като например прекъсването на сюжета, се появяват отново в по-късните му игрални филми.

Трилогията "Европа"

През 1984 г. първият му игрален филм, трилърът "Елементът на престъпността", тръгва по кината.

"Елементът на престъпността" е първата част от трилогията "Европа", която се занимава с историята на Стария континент през 20. век, останките от архаични общества и упадъка на Европа. Другите части на трилогията са "Епидемията" (1987 г.) и Европа (1991 г.), които получават редица филмови награди.

Трилогията "Златно сърце"

Трилогията започва с "Порейки вълните", за мен лично е най-добрият филм за любовта. Причините са много и заслужават отделен текст, но най-общо казано неизвестната до този момент актриса Емили Уотсън изиграва ролята на младата Бес Макнейл, която се губи в заблудата, че може да спаси голямата си любов (Стелън Скарсгард), като от приет член на едно малко общество неусетно се превръща в проститутка. История, която показва на какво сме способни давайки и очаквайки любов.

Ларс фон Триер потвърждава непоносимостта си към настоящето с втория догма филм – "Идиотите" (1998) – отново част от фестивалната програма в Кан. Концепцията Догма 95 предизвиква международен интерес към датското кино и вдъхновява кинодейците от цял свят. През 2000 г. фон Триер представя и третият фил, този път мюзикъл с участието на забележителната исландска певица и композитор Бьорк – "Танцьорка в мрака". Филмът печели Златната палма в Кан.

Трилогия "САЩ – Страна на възможностите"

Първият филм от тази трилогия "Догвил" с участието на Никол Кидман е посрещнат със смесени реакции от кинокритиците. Едни го намират за ясен и силен, а други за афектиращ и претенциозен. През 2005 г. завършва работа по втория филм "Мандърлей".

Последната част от САЩ-трилогията е озаглавена "Вашингтон", която все още не е довършена.

Трилогията "Депресия"

Тя започва с филма на ужасите "Антихрист" (2009), заради който Шарлот Генсбур получава наградата за най-добра актриса в Кан. Разбира се, продукцията е придружена от мощен хор гневни критики. На пръв поглед е представена следната житейска картина, двама съпрузи се опитват да намерят смисъл на живота след огромна трагедия, като природата и в частност гората също е главен герой. Шарлот си партнира с Уилям Дефо.

После настъпва с "Меланхолия" (2011), филмът е построен като опера. Почти през цялото време звучи музиката на Вагнер от "Тристан и Изолда".

Триер предизвиква грандиозен скандал по време на фестивала в Кан, като заявява, че "разбирал Хитлер, макар че той не бил добър човек". Следват неуместни шеги с евреите, Израел и нацизма. Организаторите на кинофестивала му искат обяснение. Той заявява, че не е антисемит, расист или нацист, и моли за извинение. Но за дълго време е обявен за персона нон-грата.

Прощават му, след като се завръща с филма от две части "Нимфоманка" (2013), който, чрез поредица от рекламни похвати, кара целия свят да говори за него, преди да излезе официално по кината. Разбира се, има една приемлива версия за гледане и една хард-кор. Основан на крайностите у човека, като отново без задръжки разказва за сексуалното съзряване у жената, през различни фази, и както заглавието подсказва, за всичко, което правим заради бруталното желание. Отново в главната роля е любимата му Шарлот Генсбур, заедно с Стелън Скарсгард, като присъстват и още от важните за него актьори и актриси.

"The House That Jack Built"

През 2018 г., отново в Кан, той представи последния си филм "The House That Jack Built". Отново залага на Америка като сюжетно действие, проследявайки живота на серийния убиец Джак (Мат Дилън) в рамките на 12 години. Виждаме не само насилие, но и изкуство. Жесток, ачовечен и едновременно с това красив като шедьовър на Старите майстори е "The House That Jack Built". Този филм също има две версии, като приемливата тръгна по кината в Щатите в края на миналата година, а ние чакаме Джак и у дома на голям екран.

Когато талантът е безкраен, не би трябвало да има каквито и да е било граници. Единствено от такава висота човек пада сам. Издърпан надолу от злоупотреби, от наслоената агресия, от (само)омразата. Редица доказателства и изказвания свидетелстват, затова че Ларс прехвърля бруталността си и по време на работния процес, като някои от неговите актриси са се оплаквали от поведението му, включително Бьорк и Никол Кидман. Като последната споделя за странно и налудно поведение. Свалял си е всички дрехи пред нея… Но също така го описва като гневно дете, което има нужда от загубеното внимание…

Бъди, Ларс, не се давай демоните!