Густав Климт и еротичният колаж
Mоже да се каже, че е напълно излишно да се представя Густав Климт и неговото творчество, което в последните години минава границата на комерсиалната спекулация и може да бъде видяно от чаши за кафе и ключодържатели до оригиналите, изложени в едни от най-известните галерии на Европа. И както всички знаем, една голяма част от тези болезнено познати картини са портрети на жени. Биографично също не е тайна, че в живота на известния австрийски художник е имало стотици жени - и понеже си говорим за артист, той не е имал скруполите на класово разделеното общество и се е сближавал както с богатите съпруги на виенския елит, така и с бедните проститутки на същото това общество, със свои приятелки от много години, но и с напълно случайни жени. За него са запазени непотвърдени данни, че има около четиридесет извънбрачни деца.
От всичко казано дотук няма да е изненадващо да се каже, че Климт се зарежда от еротиката, твори чрез еротиката и в платната си претворява мощния заряд на собственото си вдъхновение. Въпреки това неговата най-продължителна връзка с жена е платонична - но това в историята на изкуството е често срещано трагично клише.
Густав Климт не обичал да рисува автопортрети, което вероятно е било свързано с представата му за самия себе си като невзрачен и неинтересен външно човек. От запазените негови фотографии тази теза се опровергава напълно, защото макар и ексцентричен, той в никакъв случай не изглежда невзрачен или отблъскващ, за какъвто се е смятал. За сметка на липсващата любов към самия себе си, Климт изпитва еротоманско влечение към всеки свой модел и на практика картините му никога не представляват просто изображението на един женски образ, а заедно с това носят историята на страстна сексуална връзка, която, разбира се, не успява да оцелее по-дълго от времето, необходимо на художника, за да довърши платното си.
Когато се говори за Климт, не трябва да се забравя, че времето, в което той твори, не се отличава с особена толерантност към авангардните течения в изкуството и може би именно заради това по парадоксален начин те са толкова силни. През 1898 г. Във Виена Климт инициира провеждането на първата изложба на Виенския сецесион - обединение на независими художници, които в ранните години на 20 в. правят революционен завой в изкуството и целят радикално скъсване с класическата за времето си традиция. Тогава Климт за първи път представя своята "Философия", която е едно от произведенията, които карат артистичния елит на Виена да изпита едновременно вдъхновение и ужас от нарушената художествена традиция.
В резултат около 87 професора по живопис пишат колективно писмо, в което порицават изкуството на Климт като порнографско и искат картините му повече да не бъдат излагани. Въпреки това Климт намира много странен начин да си извоюва икономическа свобода и съответно цял живот да рисува това, което иска, по начина, който иска. Той започва да рисува портретите на множество съпруги на виенския елит, което го прави от една страна добре заплатен художник, от друга страна - още тогава - много модерен, дори комерсиален и ангажиран с множество поръчки, които той приемал с условието да рисува по своите собствени правила.
Освен това Климт си позволява да ползва за модели жени, които не се вписват в стандартите за красота, характерни за това време. Въпреки това опашката на клиентите в неговото ателие е безкрайна и с времето се увеличава все повече и повече. Това обаче по никакъв начин на спира Климт да шокира своята публика и скоро след набирането на сериозна клиантела, той излага картината "Голата истина", която отново е възприета като прекалено вулгарна.
Обществеността отново избухва. Има предложения художникът да бъде даден под съд, да бъде изгонен от страната и дори кастриран… Един от най-големите колекционери на Виена отказват да закупят картините му, а критиците пишат множество статии в упрек на порнографията, която той си позволява да показва. В резултат на това, той излиза с нова картина, която нарича "Моите критици" и която преди всичко изобразява пищен женски задник на един от неговите най-скандални модели. По-късно той скромно преименува картината на "Златната рибка".
Смята се, че много от неговите модели са проститутки, така че позите на жените в картините му са напълно естествени. Запазени са спомените на съвременници за това как ексцентричният художник работи без почивка в ателието си. То било отворено за всяка жена, която пожелаела да бъде негов модел, така че често там се намирали повече от една-две голи жени, а той, облечен в древногръцки хитон, русива своите музи. Запазени са няколко хиляди такива скици.
