Немският имигрант Карл Танцлер фон Козел се занимавал с микробиология в една от болниците във Флорида. През 1931 г. там се запознва с болната от туберколоза кубинка - Мария Елена Миларго де Ойос. Тогава той се влюбва в момичето, което е с тридесет и две години по-младо от него. И не само като неин лекар, но и като истински влюбен човек, той направил всичко възможно, за да я спаси, но въпреки това не успял в своето начинание.

Този случай обаче историята помни поради последвалите събития, които могат да ни накарат да се замислим върху сложната схема на това кого лекува този, който лекува другите, пък било и по любов.

Карл Танцлер фон Козел се ражда през 1877 г. в Дрезден. През 1910 г. той се премества в Австралия, за да следва една от мечтите си - да учи метеорология. Едновременно с това той се увлича силно от всякакви технически науки, включително от електротехника и по това време е трайно убеден, че иска да остане на този континент и там да създаде свой дом. Което в действителност прави, но се задържа до началото на Първата световна война. Тогава съдбата на много хора се преобръща и в случая той е пострадал заради своята националност и е изпратен в лагер като немски военопленник. За щастие, след края на войната, той излиза от лагера и предвид преживяното на този континент, решава да се завърне в Германия. Там обаче не се задържа задълго и решава да се премести във Флорида, където живее неговата сестра, като планира постепенно да организира имиграцията на цялото си семейство. Именно тогава той започва и работата си в морската болница, където по-късно се сблъсква с кубинката, болна от туберколоза.

В последствие Карл Танцлер фон Козел казва, че е имал видение, в което графинята Анна Констанца фон Козел му показва каква ще бъде неговата единствена и истинска любов - екзотична, тъмнокоса красавица. Разбира се, както се случва понякога с халюцинациите - те намират своео потвърждение в реални обекти и той счита, че неговото видение от преди години съответства напълно на образа наМария Елена Миларго де Ойос. Според собствените свидетелства на Карл, неговите халюцинации за истинската любов датират от детските му години, които той прекарва в Германия.

За съжаление, по това време туберколозата е била нелечима, но доктор Козел прави всичко възможно, за да спаси своята възлюбена и да облекчи нейните страдания в предсмъртните й дни. Тя, от своя страна, освен поразена от смъртоностна болест, ветоятно е била и изключително самотна, защото близките й са починали от същото заболяване, а съпругът й я изоставя след като разбира за диагнозата.

Карл обаче я посещава всеки ден, носи и подаръци и много скоро, въпреки заболяването й, той й се обяснява в любов. Въпреки това, психозата или влюбеността му, не й помагат и няколко месеца по-късно тя умира. Със собствени средства той организира погребението й и построява мавзолей.

Може би тук е момента да си спомним Педро Алмодовар и филма му "Говори с нея", който разказва за историята на Марко (Дарио Грандинети) и Бениньо (Хавиер Камара) в една частна клиника. Само ще припомня, че Марко е журналист, който скърби за приятелката си Лидия (Розарио Флорес), докато Бениньо, по подобие на доктор фон Козел е болничен служител, само че санитар, и посвещава всички сили в обслужването на пациентката в кома Алисия (Леонор Уотлинг). И понеже изпитва любов, и понеже е влюбен в нея, и понеже не може да приеме идеята за потенциалната й смърт, Бениньо именно говори с нея, чете й, пее й, но в крайна сметка се оказва, че прави и любов с нея, което дори ражда плод.

Горе долу така е посъпил и доктор фон Козел, с тази подробност, че той е отказал да приеме смъртта като екзистенциален и биологичен факт и неговите действия са постмортем. Той открадва тялото на своята любима и реставрира трупа й с подръчни средства и според неограничените възможности на фантазията си - така например кожата й била заменена с фина коприна, напоена с восък. За да изглежда тя добре, той й изработва перука, направена от неговата собствена коса. Едновременно с това, за да прикрие миризмата, той използва огромни количества парфюм, дезинфектанти и консерванти, които, според неговите собствени надежди, като че ли могат да скрият последниците от разлагането. И макар да е ясно, че тази мисия е била предизвестено безуспешна, той всяка вечер ляга до това тяло, напълнено със собствените му надежди, и дори прави любов с него. Вероятно това е било интимно отношение, пълно с дълбока искреност и много, много голямо отчаяние.

За нещастие на влюбения човек обаче, скоро се разчуло, че той държи у дома си труп. В резултат на това той бил арестуван и била назначена психиатрична експертиза, която да установи дали той няма някакво психическо заболяване. Експертите обаче посочили, че Карл е напълно вменяем.

Тази история свършва по следния начин - скоро след това той е освободен и заживява изолиран живот, в който малко излиза и почти не общува с хора. Три седмици след смъртта си, той е открит у дома си, заедно със своята спътница - чучело, изработено в подобие на Мария Елена Миларго де Ойос.