Роден в Лондон през 1959 г., Майкъл Маккел се прочува през 80-те като автор на песни и изпълнител. През 1991 г. преживява тежка катастрофа, която се оказа катализатор за промяна в кариерата му. В продължение на три години учи актьорско майсторство в института за филмово и театрално изкуство "Лий Страсбърг" и започва да се изявява на сцената, в класически роли. Впечатляваща е телевизионната му кариера. След като години наред играе поддържащи роли на злодеи, в средата на 2000-те му поверяват водещата роля в полицейската поредица "Murder Investigation Team". Снимал се е в няколко филма на режисьора Тери Лий Коукър, участва в "Кой се нуждае от врагове" на Питър Стилиану, "Съюзени" на Робърт Земекис и др. В България той беше част от фестивалното жури на Синелибри. 

Нека започнем с един въвеждащ въпрос - кога и как разбрахте, че сте роден за актьор?

Учих в едно държавно училище с много големи класове. Имахме срещи, на които ни задаваха въпроси какво искаме да правим в живота и как виждаме кариерното си развитие. Аз казах, че искам да бъда актьор, но училищният работник, който ме разпитваше, ми подаде един лист и ми каза - "хората от това училище не стават актьори", и ми даде да попълня една бланка за местния завод, в който правят тоалетна хартия. Каза ми "Ето, това е, отивай във фабриката." Обаче аз по това време имах банда и свирех на много различни участия в Лондон. На деветнадесетгодишна възраст вече имах договор с Фонограм, която е голяма звукозаписна компания, след което имах два договора като солов изпълнител с Еми и с Уорнърбрадърс, освен това работех с много големи артисти, пишех песни за Серж Гинзбърг. След това, пътувайки към летище Хийтрол, преживях една много жестока катастрофа, в която ми бяха счупени краката, ръцете, лицето ми беше разбито и бях в болница осем месеца. Тогава трябваше да преосмисля нещата, защото вече бях на 31 години и нямаше да мога да ходя без патерици поне осемнадесет месеца. Когато бях дете, работех на уличните пазари и се върнах отново там. Започнах да се занимавам с доставката на големи палета, което ми позволи да събера сумата, за да си платя таксата и да уча в училището "Лий Страсбърг" и да стана актьор.

Продуцирах първите ми три пиеси когато бях на тридесет и шест и всички казваха, че на тази възраст е много късно да започна като актьор. Но аз съм много голям късметлия - правил съм множество големи пиеси и мюзикали на Уест енд, като "Макбет". Също така работих в едно шоу с Бен Елтън, който е голям британски актьор, който беше написал мюзикъл по музиката на Роб Стюарт "Tonight's the night", по който повод бях номиниран за най-добър актьор в мюзикъл. Рот ме хареса и в крайна сметка свирих с него на сцена пред Бъкингамския дворец, пред седемдесет хиляди човека. Моите деца, които никога не са ме виждали да правя това, седяха в ложите, редом до един невероятен списък от артисти, и ме гледаха. И така започнаха да се задвижват нещата. "Момчетата от Есекс" беше първият ми филм, в който си партнирах с невероятни актьори. Участвах и в прекрасни телевизионни сериали. Бях номиниран и получих много награди, които са прекрасни, но не означават кой знае колко за мен. Но имам само една награда за най-добър актьор, моите деца са спечелили много повече. Продължих да работя и в независими филми, телевизионни сериали. В момента снимам филм и в България. Знам, че и Силвестър Сталоун е тук и снима "Рамбо 5". Той е един от моите герои, защото е бил в подобна на моята ситуация, и на него много пъти са му казвали - "разбери, няма да можеш да направиш Роки, не можеш да бъдеш главен актьор, винаги ще бъдеш на второ място" и той сам е станал легенда, макар че никой не е вярвал, че той има лицето за това.

Имал сте много различни роли. Коя от тях ви е карала да се чувствате най-нещастен?

Говорих си с човека, който отговаря за звуковия дизайн на филма, който в момента снимаме, по повод една много емоционална сцена. След като тя свърши, той ме попита - "но как оставяш това, как си тръгваш от него?". Отговорих му, че когато бях по-млад тези неща оставаха вътре в мен. Когато играех "Макбет" изобщо не беше лесно да се живее с мен. С възрастта се научих да оставям героите си, защото не можеш да живееш живота на своите персонажи. Така че отговорът на въпроса е Макбет - това много се отрази на моето семейство, аз се прибирах вкъщи и не можех да оставя тази роля, и това се повтаряше всяка вечер, всяка вечер... 

А как стоят нещата с професиите, които сте имал - продуцент, сценарист, актьор, автор на песни?

Най-голямата ми любов е музиката. Голямата ми мечта беше да съм на двайсет и да купя на мама една голяма къща на върха на хълма и една красива кола... цялата тази история с Елвис... Но това не се случи. Имах три сделки със звукозаписни компании, но просто не се случи. Така че в това може би има малко тъга. Но за щастие актьорската работа ми позволи отново да се свържа с музиката. Аз свирих в Албърт Хол с Браян Адамс. През 2010 г. излезе моят албум. Музиката и изобщо нейната същност се промениха, особено в Англия и особено заради технологиите. Ако имаш телевизионната платформа, можеш оттам нататък да пуснеш музиката в пространството. Така че това за мен още не е краят, така че кой знае.