Майка и дъщеря, които победиха заедно анорексията

Храната е щастие, храната е живот, тя е познание, което си разменяме помежду си и най-вероятно ще продължим да го правим, докато сме на тази земя.

Какво обаче се случва, когато започнем да си я отнемаме или пък да злоупотребяваме, като "изяждаме" емоциите си. Разболяваме се от анорексия или от булимия, или ги комбинираме, защото сме нещастни, защото имаме нужда от истина.

Срещаме ви с една смела жена, майка, която успява заедно с дъщеря си да преодолее това хранително разстройство, което владее живота им в ранните тийнейджърски години на нейното момиче. Всъщност това състояние, колкото и смазващо и животозастрашаващо да е, идва да каже, че нещо не е наред с живота на всички в едно семейство.

През книгата "Болестта на пеперудата/Моята анорексия", която Людмила Людмилова написа, научваме как те минават през чистилището на анорексията и излизат нови и осъзнати, но и готови за открит разговор…

Защо беше важно за вас да напишете тази книга?

Беше важно, защото когато аз имах нужда, никой не ми помогна или се опитаха, но не знаеха или знаеха малко и не успяха. А аз и дъщеря ми изминахме дълъг път и моето най-голямо желание беше да споделям, за да помагам. Когато преживееш нещо като това и победиш, то крещи да бъде разказано.

От сегашния момент бихте ли променили нещо в реакциите и поведението си пред лицето на анорексията?

Да, животът ни е различен във всеки миг, ние сме различни. Ако днес се случи нещо такова аз ще го разпозная веднага, защото вече съм го срещала. Аз и семейството ми научихме много. На първо място, че трябва да се обичаме, защото любовта лекува всичко. Може би звучи като ред от позната приказка, но е така. Децата ни имат нужда от внимание и любов, те се борят да я получат, понякога доста ожесточено и не са способни да си я измислят или да играят на любов, както правим ние възрастните. В техния свят всичко е истинско и те искат и ние да бъдем такива.

И момчета също страдат от анорексия, въпреки че момичетата са повече, и все пак защо хората се разболяват от това състояние, какво е вашето обяснение и какъв тип личности се плъзват по тази наклонена права?

И момчета, и мъже страдат от анорексия, но все пак мъжкият свят е по-пощаден от агресията и натиска на обществото. Жената трябва да бъде красива и перфектна. Всичко започва с външния вид. Успяват красивите, затова много момичета започват да воюват за красотата си, понякога това е доста ожесточено. Желанието за съвършеност, съчетано със стриктен и контролиращ характер, понякога разболява. Това е болестта на отличниците, перфекционистите, на хората без компромиси.

Как биха могли родителите да разберат, че нещо не е наред, ще ни дадете ли конкретни съвети?

Децата стават тъжни, не желаят да контактуват със съучениците си, ако са пеели или танцували, престават, вторачване в диета или учебен предмет, лъжат и лъжат през цялото време, отслабват, но го крият в широки дрехи, момичетата се обличат като момчета, женствеността и формите не се харесват, прекарват времето си сами.

Как се справи вашата дъщеря с тази болест?

Тя извървя много дълъг път през психотерапия, четене на подходяща литература и защото бях до нея и й показвах всяка минута колко много я обичам. Трудно се живее с тази болест и много малко хора издържат да бъдат до анорексика, защото това изисква пълна отдаденост.

Какво най-важно трябва да знае обществото за тази болест?

Обществото трябва да осъзнае, че всеки може да се разболее от тази болест и че хората с анорексия и хранителни разстройства не са луди или странни. Напротив, те са се осмелили да кажат на това общество, че нещо в него е фалшиво, не истинско и че нещо в живота ни трябва да се промени. Това са деца, за които родителите нямат време. Деца, от които се изискват резултати, а няма подходящи примери за подражаване. Не може да искаме да излекуваме детето си, ако ние самите сме болни. Обществото има нужда от осъзнаване и събуждане.

Ако сега някое дете чете тези редове и вече е в прегръдката на аноркесията, какво бихте му казали?

Трябва първо да говоря с родителите им, защото едно дете никога не е в състояние да се справи само. Обикновено те се придържат към някакъв хранителен режим и мислят, че това което правят е правилно. Тези деца имат нужда от мъдър, разбиращ и обичащ човек до себе си. Имала съм вече няколко случаи с такива деца, с които си пишехме и опитвах да им помагам. Всички те живееха в проблемни семейства, те ежедневно бяха потопени в объркания живот на семейството си. Как да помогна на някого от разстояние. Всъщност трябва да се работи с родителите. Това е комплексна програма, в която трябва да бъде включено цялото семейство.

Какъв е днес вашият живот и този на порасналата дъщеря?

Днес и двете сме щастливи, защото и двете живеем собствените си животи. Тя няма нужда да я подкрепям като патерица, живеем в хармония със света и себе си.

Стига ли вашата книга до тези, които имат нужда…

Да, мисля, че книгата намира своите читатели, но бих искала да говоря и да говорим повече за този проблем. Това не бива да бъде тема табу и необратно на мнението на болшинството бих казала, че има лечение и че всеки може да се излекува. Ние хората сме свързани в мрежа от връзки и ако по тази мрежа по-често протича любов отколкото съмнение, недоволство, неприемане и всички тези думички, с които съсипваме ближните си, бихме били много по-здрави, а здравият човек е щастлив.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види