Нежната душа на най-мразения кардинал – Арман-Жан дьо Ришельо
Арман Жан дю Плеси (1585-1642), кардинал Ришельо, е френски духовник, аристократ и държавник, който заема поста първи министър на краля, което, при управлението на слабохарактерния Луи XIII, го превръща в пълновластен управник на Франция.
Ришельо влиза в историята заради силния си характер и умения на интригант. Той разглежда държавната власт като изключително лична, формално на краля, фактически негова. За да я укрепи, започва да отстранява всички претенденти: праща ги на заточение или направо на ешафода. За това е необходимо да докаже участието им заговори, което не е проблем за него. За 18-годишното си управление Ришельо разкрива повече заговори, отколкото всичките си предшественици взети заедно, и съответно праща на смърт много хора, включително невинни. Неговите врагове твърдят, че повечето заговори са изфабрикувани. За него Папа Урбан VІII казва: "Ако има Бог, надявам се Ришельо да си плати за всичко. Ако няма Бог, на Ришельо много му е провървяло".
Но жестокият и безцеремонен кардинал има една слабост: котките. Той споделя дома си с 14 котки, повечето ангорска порода. Сред неговите любимци са: Луцифер, с черна козина и див характер; Газет, която има навика да препикава гостите, които не харесва; Людовик Грозника - голям ловец на мишки, и партньорката му от Полша - Людовика; Серполет, който обича да се препича на слънцето; Приам и Тисба, неразделни, олицетворяващи с имената си любовта завинаги и Сумиз, любимата котка на Ришельо.
Тези четиринадесет котки имат привилегията да разполагат със собствена стая във френския двор, да ядат пилешко месо всеки ден, да спят в пухени завивки и да разчитат на постоянни медицински грижи. В замяна на това тези домашни любимци имат задължението да правят компания на кардинала и да пазят кралската библиотека от мишки.
През целия си живот Ришельо натрупва състояние от 20 милиона паунда, от които един завещава на краля. В завещанието си отделя специално място на своите любимци, оставя им достатъчно пари, за да се грижат за тях след смъртта му.

