Снимка: Getty Images

За изкуството да помниш детството

Марк Шагал е определян като един от предшествениците на сюрреализма в художественото изкуство, но своята следа той остава и в поезията. Шагал е роден в град Витебск, Руска империя (понастоящем Беларус), през 1887 г., когато населението на града е около 66 000 души, половината от които са евреи. Шагал израства в многодетно семейство от 9 деца, сред които той е най-голямото.

Макар и по-голямата част от живота си да прекарва във Франция, Шагал често се завръща към спомените за родния си град и посвещава една не малка част от творчеството си на него. Витебск на Шагал е този град на детството, в който той успява за кратко да живее спокойно и може би - в атмосферата на някакъв предвоенен романтизъм, когато все още мирът е бил познат. Шагал има множество картини, изобразяващи хълма пред прозореца му и построената наблизо малка дървена църква.

Шагал живее дълго, той умира на 97 г., но през целия си живот непрекъснато интерпретира тази романтическа представа за малкия беларуски град, за любовта си към Бела (неговата първа голяма любов, с която живее в брак 29 г., до смъртта й), която също среща там и за времето, в което той за първи път разбира себе си като художник. Това е неговата отправна точка, от която първоначално заминава за Санкт Петербург, за да учи в престижното художествено училище на Юрий Пен. По време на Първата световна война той отново отива в родния си град и прекарва десет години там, след което заминава за Франция, откъдето в крайна сметка не се завръща.

Шагал успява да изрази себе си не само като художник. Запленен от библейските сюжети още от малък, той започва да интерпретира романтическите теми на своите млади години освен в картни, и в стихотворения. "Аз започнах да пиша стихове малко след като се научих да говоря, буквално ги вдишвах. Слово или дихание – каква разлика има?", казва Шагал в своята биографична книга. Много от стихотворенията си той пише на иврит, така, че да се чувства завинаги свързан към първите години на живота си, който след това е поставен под ударите на идващата Първа световна война и последвалата я Втора. Може би именно това затишие пред бурята на епохата е емоционалният и психически пристан, който помага на Шагал да преживее годините с романтизъм, който е изцяло несвойствен за авангардното изкуство на двадесети век. Това, разбира се, не означава, че творчеството на Шагал не е белязано от хаоса, който настъпва. "Господ, перспективата, цветовете, Библията, формите и линиите, традициите и всичко останало, наречено човешки живот - любовта, сигурността, семейството, училището, образованието, словата на пророците и животът в името на Христа - всичко беше объркано. Може би и аз също от време на време бях изпълнен със съмнения. В такива моменти рисувах един обърнат наопаки свят, отрязвах главите на фигурите, разделях ги на части и ги оставях да плуват някъде из картините ми." – пише отново в неговата биографична книга.

Много от младежките стихотворения на Шагал са изгубени (каквато съдба имат и ранните му картини), така че художественото наследство, което той оставя е преди всичко от по-късните му периоди и е повлияно от библейските сюжети и философия, които той успява да интерпретира авангардно, отвъд писаните канони, но едновременно с това в съгласие с тях. Трудна и парадоксална задача.

Днес наследството, оставено от Шагал, включва и неговите скулптури и витражи – нещо, към което той започва да се ориентира през 60-те години на 20. век. Той е единственият художник, чиито работи декорират храмовете на няколко различни вероизповедания – синагоги, лютерански храмове и католически катедрали. 

И това, както и необикновено дългият му живот и голямо художествено наследство, той е успял да обясни просто – "В изкуството, както и в живота, всичко е възможно, ако в тяхната основа лежи Любовта."

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види