Писатели, отказали престижната Нобелова награда
Строгият подбор на лауреатите за Нобелова награда се осъществява от Шведската Кралска академия на науките, Шведската академия, Нобеловата асамблея при Каролинския университет и Норвежкия Нобелов комитет. Лауреатът получава парична премия, чиято сума се променя ежегодно и зависи от доходите на Нобеловия фонд, а също така – медал с изображението на учредителя Алфред Нобел, както и диплом. Лауреатът получава наградата си лично на специална церемония и произнася благодарствено слово.
Няма спор, че това е най-престижната награда в света. Въпреки това, историята на наградите познава случаи, при които лауреати са отказвали да приемат отличието /общо 10/. Какви са подбудите на кандидатите и лауреатите за литературната награда?
С най-голяма давност е случаят с Лев Толстой. Кандидатурата на Лев Николаевич е издигната от Руската академия на науките през 1906 г., когато писателят е на 78 години. Ако беше получил наградата, щеше да попадне в списъка на най-възрастните лауреати, който се оглавява от Леонид Соломонович Гурвич /наградата е в областта икономика/, който е бил тогава на 90 години.
Толстой отказва наградата не лично а по деликатен начин. На 8 октомври 1906 г. Той пише писмо на финландския писател Арвид Ярнефелт с молба да се обърне към своите шведски колеги и ненатрапчиво да ги помоли да се откажат да го награждават. В резултат на това наградата получава италианският поет Джозуе Кардучи. Причината Лев Толстой да откаже били парите, тъй като според неговите разбирания "тези пари, както всички останали могат да носят само зло".
Вторият отказал се е отново руснак – Борис Пастернак. Разговори за награждаването на Пастернак с престижната награда са започнали още в следвоенните години. Според сведения от сегашния оглавяващ Комитета Ларс Гиленстен, неговата кандидатура се е обсъждала ежегодно от 1946 до 1950 г. и отново се е появила през 1957 г., предложена от тогавашния носител Албер Камю /за романа "Доктор Живаго"/. Пастернак е удостоен през 1958 г. "за изтъкнати заслуги в съвременната лирическа поезия и в областта на великата руска проза". Получавайки телеграмата от секретаря на Нобеловия комитет Андерс Естерлинг, Пастернак на 29 октомври 1958 г. Му отговаря: "Аз съм благодарен, радостен, горд, смутен". Но според съветската власт това решение на Нобеловия комитет е опит за задълбочавне на Студената война. И върху писателя е оказан огромен политически натиск да се откаже от наградата. След 4 дни той изпраща нова телеграма "Вземайки под внимание значението, което се отдава на тази награда в обществото, към което принадлежа, трябва да отхвърля това незаслужено признание. Моля, не приемайте с обида доброволния ми отказ"...
И третият "отказал" се е руски писател – Александър Солженицин. Нобеловата награда за литература му е присъдена през 1970 г. "за нравстваната сила, почерпана от традициите на великата руска литература". Но големият писател и дисидент не присъства на церемонията по награждаването в Стокхолм и се отказва от паричната премия. Причината е неговото опасение, че Съветският съюз ще възпрепятства връщането му. Опасенията му се оправдали – след международното признание на творчеството му, започва акция срещу писателя. През 1971 г. са конфискувани ръкописите му, а по-късно и унищожени. Публикуваната в Париж книга "Архипелаг ГУЛАГ" за съветските лагери от сталинската епоха става крайгълен камък в сложните отношения на писателя с държавата. Солженицин е обвинен в измяна на Родината и изгонен от страната.
Но наградата все пак го дочаква – той я приема на 10 декември 1974 г.
Не само руски писатели са се отказвали от наградата. Френският философ и драматург Жан-Пол Сартър не приема Нобеловата награда за литература, присъдена му през 1964 г., която му е отредена "за богато на идеи, пронизано от духа на свободата и търсенето на истината творчество, оказало огромно влияние върху нашето време". Той смятал, че наградата ще засегне неговата независимост, която е била най-важното понятие в неговата философия. Именно с тази необичайна причина той обяснил постъпката си. Същата година Сартър удивлява световната общественост за втори път, като заявява отказването си от литературния занаят. Той казва, че литературата е "сурогат на действеното преобразяване на света".
