Ние знаем по презумпция малко или много за Цицерон и ако не можем да кажем нищо за него, то поне със сигурност сме чували все някоя от неговите мъдри мисли, които разбира се е много възможно нито да са докрай мъдри, нито да са докрай негови. Така или иначе обаче, авторството на "За държавата" и "За законите", на някои известни трактати и речи, не се оспорва.

Цицерон е женен два пъти. Първата му жена – Теренция е от не особено знатен, но много богат и поради това – влиятелен род. Нейният баща умира много рано, още докато тя е дете, а някъде дори се посочва, че това се случва при раждането ѝ.  Теренция наследява цялото богатство като единствена наследница – няма братя и сестри, а нейната доведена сестра решава да стане весталка. 

Илюстрация: Jean Raoux

Това, което се полагало на Теренция като състояние било значително – около сто хиляди динара. Макар че става въпрос за Древен Рим, може да се каже, че вкусът на жените не се е променил кой знае колко, защото по време на сключване на този брак, изгряващият оратор не притежавал нещо повече от своя блестящ ум и очевидно Теренция, като една истинска жена, си падала по умни момчета. Говорело се, че този брак е изгоден единствено за Цицерон, но тук идва мястото на романтичното холивудско предположение, че Теренция бързо разбрала, че ако осигури на Цицерон нужното богатство и контакти, скоро ще се окаже съпруга на един от най-влиятелните мъже в Рим.

Този на пръв поглед неравностоен брак се сключва 78 г. пр. н. е., но само няколко години след това очакванията на Теренция се оправдават и Цицерон от обикновен съновник е повишен в сенатор, а през 63 г. пр. н. е. е избран за консул. Малко по-късно Цицерон има таланта и шанса да разобличи  Каталина – това не само повишава неговата популярност, но го вдъхновява да напише и своите знаменити Четири речи срещу Каталина, които се оценяват като образец на ораторското майсторство. Това го прави до такава степен популярен, че съвсем скоро е награден и с най-високата възможна титла – "Баща на отечеството" (Pater patriare).

По това време дъщерята на Цицерон и Теренция - Тулия, е вече на петнадесет години, а синът им – на две. Тулия се различавала много от останалите момичета на нейната възраст, защото се интересувала много от причините и начина по който е създаден света и именно заради нейната любознателност и любопитство, Цицерон пренебрегнал традицията на младите момичета да се преподава единствено най-основни знания, и започнал да предава своята мъдрост на дъщеря си, вероятно смътно съзнавайки, че това е именно наследството, което му предстои да завещае. Със съзряването си и получаването на по-добро образование, Тулия започнала да се интересува от речите на баща си – той пък от своя страна свикнал да репетира произнасянето им в нейно присъствие и след като приключел, тя задавала своите въпроси по всички точки, които й били неясни.

Това носело радост и удовлетворение и на двамата. Марк Тулий бил щастлив за това, че най-после някой в неговото семейство забелязва и оценява таланта му истински. Теренция проявявала интерес към ораторското изкуство дотолкова, доколкото същото гарантирало високото обществено положение на мъжа й, а следователно – и на цялото семейство. Тулия обаче била наследила любовта към науката от баща си и оценявала всички тънкости на ораторското изкуство. Цицерон от своя страна с радост я въвеждал в основните понятия на добрата ораторска реч, на философията, на историята и изобщо на науките, недостъпни за обикновените хора, а какво остава за жените.

Скоро след това Тулия се омъжила. Нейният съпруг - Гай Калпурний Пизон Фруги бил около две години по-възрастен от нея и с протекции и надежди за успешна военна кариера. Тулия все пак продължила срещите и беседите с баща си и разговорите с него й се виждали едно от най-интересните неща, които животът можел да й предложи.

Доста бързо издигнал се, Цицерон до този момент не познавал опозиция, която да не може да преодолее. Когато навършва 58 г. обаче, му се налага да се изправи срещу Публий Клодий Пулхер, който успява много бързо да го изтласка и принуди да напусне Римската империя и да се премести в Тесалоники. Домът на Цицерон и всичко, което притежавал, било разграбено, а Теренция с по-малкият им син намерила убежище при своята сестра – весталка. Тулия обаче решила вместо да напуска Рим, да остане и да направи всичко възможно, за да помогне на баща си.

Оръжието, което Тулия използва за тази цел било именно ораторското майсторство, наследено от нейния баща. Тя започва да се среща с поддръжниците на Цицерон и да ги убеждава да се противопоставят на Публий Клидий Пулхер и да издействат завръщането на баща й от изгнание. Започва публично да изнася ораторски речи, които са не по-малко въздействащи от тези на Цицерон, и постепенно римските политици се убеждават в ползата от това Цицерон да бъде върнат. Голяма роля за това имал и преторът Марк Цезоний, който заедно с останалите политически поддръжници на Цицерон в крайна сметка успява да издейства връщането му.

По-нататъшната съдба на Тулия е по-скоро тъжна. Съвсем загърбила консервативните изисквания на своето време, тя се посвещава на това да срещне истинската любов и четири пъти сключва брак и се развежда. Нейното голямо желание е да роди дете, но след първото си забременяване – ражда бебе, което много скоро умира. След второто – тя е изключително изтощена и сама напуска живота. Цицерон надживява талантливата си дъщеря и историята, достойна за касов холивудски сюжет помни, че до последно той е стоял до нея на смъртното й легло и за да облекчи болките й, по нейно собствено желание, той й рецитирал ораторските си речи.