Историята за Красавицата и Звяра такава, каквато я познаваме ние днес, е написана от френската писателка Габриела-Сюзан дьо Вилньоф през 1740 г. Тя става изключително популярна през 1991 г., когато компанията "Дисни" прави анимационен филм, въпреки че това не е първото пренасяне на литературното произведение на голям екран. Оказва се обаче, че историята може и да е била вдъхновена от истински събития.

Името на човека, станал не по своя воля прототип и вдъхновение за безсмъртния литературен персонаж на дьо Валньоф, е Петрус Гонзалвус. Той, въпреки че не бил със знатна кръв, бил допуснат до европейската аристокрация, оженил се за красива девойка и имал много деца. В това може би нямаше да има нищо необичайно, ако не беше една малка подробност – Петрус бил целият покрит в косми и приличал на истински звяр.

Звярът в кралския двор

Вероятно той е роден през 1537 г., но за това не можем да бъдем напълно сигурни, защото някои факти от неговата биография остават неясни и за тях можем да съдим от по-скоро косвени източници. Смята се, че бил роден на остров Тенерифе – най-големият от Канарските острови, и започнал живота си като роб. Роб, но със сигурност необикновен. Петрус страдал от рядкото заболяване хипертрихоза, познато още като "синдром на върколака", което се изразява в това, че цялото тяло на страдащия е покрито с плътно окосмяване още от най-ранна възраст. Някои бебета с тази генетична аномалия дори се раждат покрити с фин мъх. С развитието на индивида окосмяването се засилва – космите стават по-дълги и твърди и пигментират в тъмен цвят. Естествено тази генетична особеност на Петрус станала причина той да бъде наречен "дивият човек", но и го превърнала в истина атракция или по-скоро в нещо като знаменитост.

Едва на десетгодишна възраст той бил подарен на току-що коронясания крал на Франция Анри II. Във Франция обаче, може би противно на нашите очаквания, никой не се отнасял с него като с чудовище. Петрус не само остава в близкото обкръжение на краля и част от неговия двор в продължение на повече от 10 години, но се превръща в нещо като негов любимец. Радвал се на благоразположението и покровителството както на самия Анри II, така и на неговата съпруга Катерина Мария Ромола ди Лоренцо де Медичи, или просто – Катерина Медичи.

Анри II изпитвал истински интерес, а вероятно някаква форма на симпатия и състрадание към Петрус. Вместо да го затвори в клетка и да го превърне в посмешище за целия кралски двор, както вероятно биха направили много от тогавашните владетели, той му осигурил образование, на което би завидял всеки аристократ. Петрус изучавал всичко, което подобава на един благородник – от военно дело до латински. Вродените качества на Петрус пък направили така, че той бързо задминал по ерудиция и интелигентност голяма част от аристократите около него.

Доброто образование и високото място в кралския двор, което заемал Гонзалвус, му дали възможност да срещне една жена на име Катерина. Той се влюбил в нея, започнал да я ухажва и накрая успял да спечели сърцето й. Двамата се венчали и тя дори му родила няколко деца, като поне четири от тях наследили и редкия синдром на баща си.

През 1559 г. обаче се състоял кралски преврат и Анри II бил детрониран и убит. Така Гонзалвус и неговото семейство се видели без знатни покровители. Още преди размириците около торна да се случат обаче, Петрус привлякъл вниманието на херцога на Парма, който поканил него и семейството му в управлявания от него град.

За съжаление, благородният херцог починал преди Гонзалвус да успее да се присъедини към него, но неговата съпруга – херцогинята на Парма – Маргарет, изпълнила желанието на съпруга си и взела семейството под крилото си.

Няколко години по-късно известният по онова време болонски натуралист и лекар Улиссе Алдрованди срещнал една от дъщерите на Петрус – Антоанета, когато тя гостувала на богато семейство Болоня. Антоанета била наследила гените на баща си и също страдала от хипертрихоза. Алдрованди бил изключително впечатлен от нейния случай, дори я помолил да вземе проба от окосмяването й, а по-късно подробно описал случая й в своя книга, посветена на човешките аномалии.

Освен това Антоанета била нарисувана от художничката Лавиния Фонтана. Но за семейство Гонзалвус това било нещо нормално и днес са запазени множество техни портрети. В нито един от тях обаче те не са били изобразени като чудовища. Техните портрети по нищо не се различават от тези, на които са изобразявани други аристократи от периода, а единствената разлика е, че някои членове на семейство Гонзалвус просто са покрити целите с козина.

Странната съдба на Петрус и семейството му всъщност изиграла положителна роля за техния живот. Роденото като роб момче се превърнало в нещо като благородник и видяло голяма част от европейския свят. Имал е възможността да е в компанията на кралски особи и е бил изучаван от най-изтъкнатите лекари на онова време. Накрая семейството се оттегля в малко италианско село и изчезва от историята, оставяйки след себе си единствено множеството си портрети.

Ами "Красавицата и Звярът"?

Да, нека да се върнем към началото – Петрус не изчезва наистина от историята, а става прототип на един от най-популярните образи от детските приказки днес. Работата обаче е в това, че приказката за "Красавицата и Звяра" е съществувала много преди Петрус да се роди и да изуми Европа. Вероятно най-ранната версия на приказката можете да се търси в древногръцкия мит за Купидон и неговата любима Психе. Естествено в мита Купидон не бил космат, тази част вероятно се дължи на историята на Петрус.

И все пак дали външността на Пертус Гонзалвус наистина е вдъхновила съвременния образ на Звяра не може да каже със сигурност. Външният вид на Звяра не е подробно описан в самите истории, но в илюстрациите към тях той винаги е бил рисуван като космат върколак. Трябва да се отбележи и че в същинския мит за Купидон и Психе, дал основата на приказката за "Красавицата и Звяра", както и в самото литературно произведение никъде да не се споменава за космато чудовище. За външния вид на чудовището в произведението не се казва почти нищо.

Вероятно върколашкият образ е бил добавен по-късно и по косвен начин чрез илюстрациите на книгата. Можем да допуснем, че художниците, които по-късно са илюстрирали произведението на Габриела-Сюзан дьо Вилньоф и са виждали някои от многобройните портрети на Петрус, просто са използвали образа му, за да илюстрират литературната творба. Така момчето, родено като роб, заживяло като аристократ, вероятно наистина се е превърнало във вдъхновение за начина, по който днес цял свят възприема Звяра с добро сърце.