Мориц Ешер и рисуващите му ръце
За отношението между науката и изкуството са изказани какви ли не клишета, едно от най-популярните сред които е че между двете е трудно мислима реална пресечна точка. Това, за щастие, е лесно оборима теза, което се доказва много ярко през Ренесанса, когато себеизразяването минава през любопитството за същността на нещата, структурата на материалния свят и разбира се – невидимото, което е отвъд изчислимата реалност.
От същото противоречие като че ли са изградени произведенията на нидерландския художник Мориц Ешер, който в графиките си противопоставя реалистическото на фантазното. Може би именно заради това на един по-късен етап много психотерапевтични текстове ползват именно картините на Мориц Ешер, за да илюстрират нагледно сложните състояния на човешката душа. На практика неговите картини представляват от една страна научно изследване на реалността и закономерностите в пространството, а от друга – вглеждане в света отвъд реалистическото, но именно чрез способите на реалността. През целия си живот, макар и избрал да бъде художник, Мориц Ешер живо и страстно се интересува от математика, при това задълбочено, и своите знания за точната наука намира за източник на вдъхновение. Така например в много от своите картини той се занимава с пълното покритие на равнините, ползва крайните и безкрайни повърхнини, правилни многостени и др. Дотолкова изкуството, което създава, е повлияно от математиката като наука, че Дъглас Хофстетер посвещава един свой научен труд на това пресичане, като съпоставя на математически, сравнително културен и психотерапевтичен език Ешер с други двама творци и озаглавява книгата си "Гьодел, Ешер, Бах в една златна примка". С този труд през 1979 г. е наградена с Пулицър.
Самият Ешер също прави няколко математически изследвания, първото от които е за симетричните групи в равнината и се вдъхновява за създаването на 43 картини на различни типове симетрични обекти, които да правят пълно покриване на равнината. Ето как от любов към симетрията се ражда неговият уникален стил, който причислява Мориц Ешер едновременно към математиците (особено с изследванията си в областта на кристалографията) и художниците.
Някои от картините на Ешер представляват техника, която по същество сякаш най-добре би била описана с желанието да бъде запълнена равнината. Това са мозайкоподобни изображения, които се повтарят симетрично и упорито и създават илюзията за кристална решетка. Именно в тях Ешер най-добре е разкрил не само творческите си способности за сублимация, но и своите научни възгледи за симетрията.
Постепенно Ешер започва да добавя в своите запълнени равнини не само симетрични предмети, но и да прави това, което всеки, отдал се на една обсесия, следва да предприеме – да я разчупи:
Самият Ешер се чувства силно повлиян от изкуството на италианския Ренесанс, с който той се среща при едно от първите си посещения в Италия. От днешна гледна точка това може би най-ясно личи не в самия му графичен стил, който е откровено модернистичен, а в ренесансовия му дух, който копнее да подеме света мегаломански и щедро – от симетрията до триизмерните изображения, от математиката до посвещението на живота на графичното художествено изобразяване на света. Интересното е, че при Ешер това възрожденско начало се случва със страстен, но скромен живот, в който той не веднъж предпочита уединението на Белгия или Швейцария, за да може да се отдаде на противоречивите си вдъхновения. Всъщност едва ли ще е изненада, ако спомена, че той известно време опитва да пише поезия и учи литература.
И така, продължавайки своя ренесансов път в модерното време, Ешер започва да се занимава с проблемите на Айнщайн и цял куп физици, дошли по-късно, а именно - за логиката на пространството.
През март 1923 г. по време на едно свое пътешествие до Италия, Моуриц Ешер се запознава с Джет Умикер, в която се влюбва, но едва в края на престоя си успява да обясни чувствата си. Въпреки това, няколко месеца по-късно те се женят.
За съжаление животът на Ешер решава да е по-противоречив от неговото собствено творчество и през 1925 г. му е съобщено, че брат му е загинал в планините на Южен Тирол и той е повикан да разпознае тялото. След преживяването на голямата любов и на голяма загуба, той създава своите "Дни на Сътворението"
Може би най-известната картина на Ешер са "Рисуващите ръце", за които се твърди, че той създава след като вижда скица на известната картина на Леонардо да Винчи "Портрет на Джиневра де Бенчи".
Самият Мауриц Ешер пише за работата си: "Въпреки, че аз съм абсолютно невеж по отношение на точните науки, понякога чувствам, че съм по-близо до математиката, отколкото до колегите ми художници."
Всъщност Мауриц Ешер изпреварва и математиката, като създава графики, в които ползва метода за работа с фрактали, който научно бива описан едва през седемдесетте години на 20. век.
