От дигитална култура няма измъкване, освен ако не сме склонни да си увием главите в метално фолио и да заживеем в мазето на баба си, загърнати с азбестово одеяло. И макар социалните медии да имат своите предимства, само в рамките на няколко години те превърнаха визуалните изкуства в заведение за бързо хранене – скролваш, лайкваш и забравяш. Това няма как да не даде отражение и върху художниците (които изведнъж започнахме да наричаме "визуални артисти", без да сме много сигурни защо) – голяма част от тях започнаха да правят цветни, ярки и често пъти напълно дигитални фантастични пейзажи, други се насочиха към хиперреализма, като в общия случай целта е картина да заприлича на фотография. Общото между двете е търсенето на мигновено внушение, бързата ликвидност и липсата на дълбочина в художественото послание.

Та, ако и на вас като на мен ви е писнало стената ви във Facebook да прилича на художническа сергия в Созопол, картините на Вадим Карасев ще ви дойдат като мехлем за очите. Макар да е част от дигиталното поколение, роденият в Киев художник тръгва по трудния път – избира традициите на сюрреализма и постмодернизма. Влиянието на художници като Салвадор Дали, Рене Магрит, Джорджо де Кирико и дори на поп арт икони като Джим Стеранко, се забелязва веднага, но по-известният като Караска художник без съмнение има оригинален и запомнящ се почерк.

Вадим е инженер по образование, а през 2013 г. започва да работи под псевдонима Караска. Инженерната закалка в платната му е ясно доловима най-вече в геометричните форми и промислена композиция. Обстоятелството че няма художествено образование прави така, че Вадим сам формира стил. "Наложи ми се сам да изучавам изкуството и да развивам стила си – споделя той и допълва: – Това беше невероятно пътешествие за мен – пътешествие към дълбините на собствената ми личност."

Това, което отличава картините на Карасев и не им позволява да се превърнат в поредните реплики на до болка познатите и безкрайно търкаляни из поп културата сюрреалистични мотиви, не е фактът, че Каресев използва разпознаваеми от всички мотиви. Образи като човечетата "LEGO", Сталин, куба на Рубик, "Пинк Флойд", Алиса отдавна са навлезли в изобразителното изкуство. Новаторството в картините на Карасев се дължи на идейната, смислова и наративна дълбочина, с която са смесени и поднесени разнородните на пръв поглед обекти и техните послания. Неслучайно използвам думата "наратив", защото всяка една от картините му се своеобразен разказ, сблъсък на идеи, при това много често доста провокативни и натоварени с политически послания.

Карасев не крие факта, че много от тези художествени наративи са вдъхновени от класически литературни произведения – романите на Борхес, Кафка, стиховете на Едгар Алън По, Артюр Рембо, Андре Бретон и дори ученията на мистици като Карлос Кастанеда и Терънс Маккена. "Винаги съм се интересувал от темата за загадъчната граница между реалността и сънищата и се опитвам да я влагам в картините си, да смесвам двата свята, да пренасям идеи от единия в другия. Тези две думи, тези две представи, са еднакво важни за мен, те съществуват паралелно, допълват се една друга и формират това, което наричаме наша реалност."

Дали реалността, която украинският художник създава в картините, е именно нашата е трудно да се каже. Струва ми се обаче, че той постига нещо много рядко срещано в нашата популярна култура – успява с наглед достъпни образи да предаде дълбоки и неподвластни на времето значения. Това е и причината, когато човек попадне на някоя от неговите картини, да остане загледан в нея по-дълго от обикновено и дори, както беше в моя случай, неколкократно да се връща към нея.