Политиците и корупцията
В България хората си мислят, че на власт са най-корумпираните политици на света, но това е дълбока заблуда. За щастие, нашето отечество не генерира достатъчно пари, че да издигне представител в класация като тази. Защото в тази класация има само хардкор играчи, повечето от които имат собствена глава в книгата за Политиците и Корупцията.
В случая под корупция се има предвид не просто взимането на подкупи в големи размери от заинтересовани групи, а за обсебване на държавния апарат от цели семейства. Това са корупция, източване на пари от хазната, пране на мръсни пари, укриване на данъци и още редица сериозни престъпления, ръководени от една личност. Личност, която, по стечение на обстоятелствата, е и политическият лидер на съответната страна.
Арнолдо Алеман
В сравнение с типовете от по-долу в класацията Арнолдо е лека категория в корупцията, но неговата безочлива показност определно шокира. Никарагуа е една от най-бедните държави в Латинска Америка – там годишният среден доход е около 450 долара. В страната от десетилетия върлуват групировки, а самата тя е транзитна точка за пазарите на дрога в САЩ.
На фона на всичко това Алеман изглежда се държи като богаташ от латино сериал. Той пръска огромни суми в долари за нощувки в луксозни хотели в чужбина, за скъпи килими или огромни партита. Проблемът е, че той не е звезда от сапунена опера, а е преиздентът на страната. И парите, които харчи, не са негови, а са държавни.
Докато е на поста Алеман организира мащабна корупционна схема, която включва негови роднини и членове на правителството му. Нещата дотолква излизат извън контрол, че дори в проядена от корупция държава като Никарагуа, институциите трябва да се задвижат, за да продължат да съществуват. Според международни неправителствени организации Алеман е успял да открадне над 100 млн. долара от собствената си държава.
Срещу мнозина негови партньори в схемата са повдигнати обвинения, а шефът на Данъчния департамент получава ефективна присъда. Междувременно редица чуждестранни банки замразяват активите на Алеман, а той твърди, че парите му са от плантации за кафе.
Изглежда сякаш справедливостта в малката латино държава е възтържествувала с ефективната присъда от 20 години затвор за него през 2003 г., но не съвсем. Докато е на власт Арнолдо си осигурява политически комфорт като подкупва опозицоннната Сандинистка партия с постове в администрацията и държавните учреждения. Случайно или не през 2009 г. никарагуанският Върховен съд изненадващо отмени присъдата на бившия президент. По това време на власт е същата тази Сандинистка партия.
Джоузеф Естрада
Ако по страниците на вестниците Арнолдо Алеман изглежда като звезда от латиносериал, то Джоузеф Естрада надгражда на този образ. Защото е истински професионалист.
Естрада започва кариера в шоубизнеса като модел, когато е едва на 13 години. С времето той започва да се снима в киното и става най-голямата местна звезда с над 100 филма за 30 годишна кариера. Със същия замах Естрада навлиза във филипинската политика и става вицепрезидент от 1992-1998 г., а после и президент на страната между 1998-2001 г.
Филмът на Естрада върви като по ноти до 2000 г., когато неговият приятел, местният политик Локос Сур, го обвинява в корупция и признава, че му е дал милиони за подкупи. Той разкрива и схема за източване на държавни пари, предназначени за фермерите. Това изглежда като края на Естрада, защото той е отстранен от длъжност и осъден на доживотен затвор за злоупотребите си. Тези злоупотреби възлизат на около 80 млн. долара.
Но това не означава, че краят на Естрада е настъпил. Подобно на филм той се завръща неочаквано, след като е помилван от президента Глория Макапагал-Аройо и не се колебае да се впусне в президентските избори през 2010 г. Естрада губи надпреварата, но все пак взима циничен реванш над закона с победата си на кметските избори в Манила през 2013 г. Оттогава той е кметът на столицата на Филипините. Страхотна роля е изиграл, много скъпа!
Мобуту Сесе Секо
Всяка една държава от Африка може да излъчи достоен кандидат за тази класация. Робърт Мугабе от Зимбабве открадна милиони и фалира държавата си за векове напред. Теодоро Обиянг държи на дъното бедната държавица Екваториална Гвинея от 1979 г. Но Сесе Секо е класичесикят африкански диктатор, който е научил всички останали как се правят нещата.
По историята на Секо може да бъде написан учебник по темата за диктатори, режими и корупция. Сесе Секо изповдява сложна смес от псевдонационализъм, псевдо антиколониализъм и устойчив антикомунизъм. Всичко това го прави да изглежда достатъчно надежден за западните държави, че той да остане на власт повече от 30 години.
А Секо има въобржаение и пари, затова действа повече от показно. Той прекръства страната си от Конго на Заир, носи екстравагантни африкански дрехи и лети с личен Конкорд на посещенията си в Париж. Постоянно и публично обвинява колониалните държави за проблемите на Заир, но получава значителни средства от същите държави заради антикомунистическата си линия.
А когато иска да се прочуе по света, диктаторът организира исторически боксов мач между Мохамед Али и Джордж Форман. За двубоя в Заир през 1974 г. Секо плаща на двамата спортисти по 5 млн. долара за участието. Не от собствените си пари, разбира се, въпреки че може да си го позволи. По време на царуването си Секо е откраднал между 4 и 16 млрд. долара.
Бившият съпруг на дъщеря му твърди, че дикататорът е имал навика да прави много разточителни подаръци. На сватбата Секо организира три оркестъра, торта за 65 хил. долара и внушително шоу с фойерверки. Бижутата на дикакторската щерка стрували 3 млн. долара, а роклята и била 70 хил. долара. През цялото време на режима си Секо тъне в лукс, пие скъпи вина и яде луксозни храни.
Той е свален от власт след Първата конгоанска война и умира в изгнание в Мароко през 1997 г.
Фердинанд Маркос
Още един филипински президент, но този вдига летвата много високо. Маркос не е актьор като Естрада, но е дори по-способен лъжец от него.
Фердинанд си съчинява биография, в която той е ветеран от Втората световна война, който е воювал заедно с американците на Тихоокеанския фронт и сам се назовава "най-награждаваният военен герой на Филипините". След войната Маркос се издига в местната политика и печели президентските избори през 1965 г., отново създавайки погрешна представа за себе си като демократичен политик. В действителност той е опасен диктатор, който остава на власт до 1986 г. с цената на репресии, цензура и тежки нарушения на човешките права.
През цялото време Фердинанд живее като император в столицата Манила, а съпругата му Имелда е не по-малко известна с луксозния си начин на живот. До бягството на президентската двойка от страната през 1986 г. те са успели да присвоят между 5 и 10 млрд. долара. И ако си мислите, че това е най-трагичното в тази история, то не е. Най-трагичното е, че в момента две от децата на Маркос са активни във филипинската политика. Звучи познато, нали?
Мохамед Сухарто
Сухарто е типичен пример за военен от Третия свят, който циментира дългогодишна политическа кариера след Втората световна война. Той печели популярност в индонезийската съпротива срещу Япония на Тихоокеанския фронт и завършва войната с чин генерал-майор.
През 1965 г. Сухарто е начело на армията и след като обвинява местните комунисти, че искат да направят преврат, той нарежда мащабна и кървава чистка в страната. Дивидентите от това очевидно са сериозни, защото през 1968 г. той самият става преиздент, и то с голяма преднина.
През Студената война Сухарто е същият като Сесе Секо – брутален, безочлив и в много добри отношения със Запада, заради омразата си към комунизма. Единствената разлика е, че по времето на Сухарто в неговата страна има и период на икономически подемък. Това обаче означава и повече пари за корупция, което разспива държавата.
Семейството на диктатора получава лъвския пай от държавните поръчки и това им позволява да основе свои монополи, които смазват конкуренцията. Чуждестранните инвеститори са приканвани да инвестират в техни компании, а членове на семейство Сухарто получават безплатни дялове от печеливши държавни компании. Междувремено всички те получават милони от "дарения" от частния сектор всяка година. Родът на диктатора притежава и значително недвижимо имущество в Индонезия и в частност в столицата Джакарта.
Мохамед Сухарто напуска президентския пост под натиск от улични бунтове през 1998 г. и умира в Джакарта десет години по-късно. Според Transparency International той е откраднал между 15-35 млрд. долара по време на режима си.
