Мисля, че изразът "гледах нещо изумително" придобива нов смисъл или по-скоро се връща към изначалната си форма. Както когато човек застива в удивление пред шедьовър на изобразителното изкуство.

Този път това може да се каже с чисто сърце за пълнометражния, изцяло рисуван на ръка с маслени бои, филм – "Да обичаш Винсент" с режисьори и сценаристи - Дорота Кобела и Хю Уелчман.

Ще искате да разберете как е постигнат този ефект. Със сигурност не през компютър и 3D анимация, а от 65 000 нарисувани с маслени бои върху платно кадъра от ръцете на 50 художници от целия свят, специално избрани за продукцията, които, разбира се, следват безупречно и с много любов стила на необикновения Ван Гог.

Кадрите и героите са изцяло изведени от картини на Винсент (близо 100 на брой), нарисувани през 8-те години, в които той избира да бъде художник. Винсент окончателно хваща четката на преклонната за това занимание - 27-годишна възраст и не я пуска до края на живота си, въпреки че приживе продава една единствена картина.

Във филма някои от размерите трябват да се дорисуват, понеже са вертикални и не изпълват кадъра, друг път художниците се налага да се намесят, променяйки годишното време в картината от есен на пролет, но като цяло се придържат максимално до оригиналите.

Сценаристите избират да прокарат и една черно-бяла линия в сюжета, която показва силно емоционални или болезнени мигове от живота на Винсент и Тео, които знаем, че изобилстват. Те са нарисувани извън стила на Ван Гог, като са ползвани запазени фотографии от онова време. 

Сцените от филма са раздвижени от истински актьори, които служат за основа на художниците, които впоследствие ги рисуват изцяло в стила на Ван Гог. А картините се анимират.

Персонажите от картините на Ван Гог, които оживяват пред нас са на Тео Ван Гог, проститутката, на която Ван Гог "подарява" отрязаното си ухо, д-р Пол Гаше, при когото Винсент прекарва последните дни от живота си в Овер сюр Оаз, близо до Париж, дъщеря му Маргьорит, ханджията, пощальона Жозеф Рулен, сина му Арман, както и на самия Ван Гог. Те са изиграни от актьорите – Дъглас Бут, Роберт Гулачик, Сирша Ронан.

Двигателят на този филм е Дорота Кобела, която провижда реален сториборд от писмата на Винсент към брат му Тео и неговите произведения. Тези над 800 писма задвижват самата история. Филмът разказва в няколко паралелни линии: годината преди смъртта на Винсент и впоследствие пътят на едно неполучено писмо към брат му Тео.

Но каква история могат да ни разкажат авторите на "Да обичаш Винсент", с която не сме запознати от старателно огледания житейски път на художника. Лудостта, отрязаното ухо, чувството на вина към брат му, който единствен го подкрепя и разбира, хората, които са го тормозили, самотата, страстта да рисуваш, интересът към света по негов неподправен начин, но и към смъртта, самоубийството…

За да проработи отново съспенсът, Дорота и Хю залагат и на една криминална линия и съмнението, че може би Винсент не се е самоубил, застрелвайки се в корема. Тази теория е прокарана в книгата от 2009 година – "Vincent van Gogh: The Letters". Детайлно са разгледани 6-те седмици от лечението в санаториум до последния ден, в който Винсент се застрелва сред полето и по-късно намира смъртта, посетен от различни хора, включително и от брат си. На всеки от тях, той казва, че се е самоубил и да не търсят вина у никого.

Но както казва една от героините на филма – Маргьорит (дъщерята на д-р Гаше) на Арман, който очаква отговори:

"Вие толкова много искате да научите за неговата смърт… Но какво знаете за живота му!?"

Ще завърша опита си да опиша това изключително постижение на художници и аниматори с думите на Винсент от това последно писмо към брат му:

"Ние не можем да говорим по друг начин, освен чрез нашите картини."

Да, Винсент, животът би бил друг без твоите картини. Те запълниха празнотата на нашия свят.