Интернет е залят от цунами от фалшиви кавички – вдъхновяващи цитати, изписани върху пухкави възглавнички, чаши за кафе и чанти тип торба в платформи като Pinterest и Etsy. Представяме ви историите на четири "иконични" твърдения, които НЕ са творения на художниците, набедени за техни автори.

Фрида Кало: "Преди смятах, че съм най-странният човек на света, но след това се замислих, че има толкова много хора на света, трябва да има някой като мен, който се чувства странен и грешен по начина, по който и аз се чувствам."

Ребека Катрин Мартин е на 15 години, когато неумишлено измисля този вече широкоразпространен цитат. Объркването започва през 2008 г., когато канадската тийнейджърка поставя думите върху изрезка от списание с лика на Фрида и споделя творчеството си в платформата PostSecret за анонимно споделяне на mail-in art – артистичен формат, съсредоточен върху изпращането на малки творения по поща. С разпространението на творбата й в интернет пространството думите на Ребека и лицето на Кало бързо стават неразривно свързани.

Самата Ребека не може да направи кой знае какво, за да поправи стореното. "Не мога да сваля всички мемета едно по едно и да кажа на всички: "Вижте, всъщност имате напълно погрешна представа за г-жа Кало. Това, което си мислите, че тя казва, е написано от една захласната тийнейджърка от Онтарио"- пише тя. Близо десетилетие по-късно все още има места, където да си поръчате постер за 10 долара с визията на Кало и думите на Ребека.

Пабло Пикасо: "Добрите художници копират, великите - крадат."

И безбройните версии на този цитат.

Снимка: Guliver/Getty Images

Някои недоразумения се случват за миг. Други еволюират поколения наред. В колекция от есета от 1920 г. Т.С. Елиът измисля съвременната версия на максимата, твърдейки: "Незрелите поети имитират. Улегналите поети крадат." Фразата е приписвана и на други видни фигури като американския писател Уилям Фокнър, както и на руския пианист Игор Стравински в контекста на музикантите: "Добрият композитор не имитира, той краде." Но всъщност през 1980 г. Стив Джобс е човекът, който завърза името на Пикасо с афоризма.

А това далеч не са най-абсурдните от неверните думи, поставени в устата на испанския художник. През 1952 г. журналист на Washington Post пише за парижанските вестници и тяхната треска около прочувствено признание, записано в студиото на Пикасо. Предполагало се, че той признал липсата "на кураж да мисли за себе си като за артист в онзи велик и древен смисъл на думата" – а гледал на себе си просто като на "човек, който забавлява публиката и който е разбрал своето време."

Това интервю обаче се оказва продукт от сатиричния роман на италианския автор Джовани Папини, писан през 1931 г. Неговият лирически герой Гогинс е бизнес магнат, който се мотае по света, за да интервюира хора като Хитлер, Ганди, Хенри Форд и – вече познахте - Пикасо. Освен парижанската преса и Washington Post, фалшивият цитат по-късно се появява и в списание LIFE и The Guardian.

Винсънт ван Гог: "Предпочитам да умра от страст, отколкото от скука."

Снимка: Guliver/Getty Images

Човекът, който най-много подкрепял холандския артист през всички психологически нестабилни периоди от живота му е брат му, Тео. Близо 900 писма, които двамата си разменят между 1872 г. и 1890 г., са източникът на най-иконичните цитати, които сега се разпространяват с името му под тях: "Винаги правя това, което не мога, за да се науча как да го правя", "Великите неща не са направени от импулс, а от серия от малки неща, свързани помежду си", "Няма нищо по-артистично от това да обичаш хората", а на 2 октомври, 1884 г., и въпросния: "Предпочитам да умра от страст, отколкото от скука."

Има само една малка важна подробност около последния цитат. Скоро преди да го напише Винсънт ван Гог прочел романа "Дамско щастие". Оказва се, че той е цитирал френския писател Емил Зола. Брат му Тео знаел това. Но малцина други са стигнали до това откритие.

Леонардо да Винчи: "Простотата е висша форма на изтънченост."

Снимка: Guliver/Getty Images

Може би най-близкото по смисъл до тази максима са няколко изречения, които намираме в една от оцелелите тетрадки на италианския визионер, където стоят разсъжденията му "върху произхода на душата" (в оригинал: "On the origin of the soul") – "Макар човешката находчивост да сътворява всякакви изобретения чрез помощта на всякакви машини със същата цел, тя никога няма да измисли изобретения, които да са по-красиви, нито по-прости, нито с по-висша цел от тези, които създава Природата; защото в нейните изобретения нищо не е недостатъчно, и нищо не е излишно, и тя няма нужда от противовес, когато създава крайниците в телата на животните така, че да се движат."

Общо взето, все неща, които по нищо не приличат на познатите ни речи от церемониите за дипломиране.

Според Гарсън О'Туул – основател на уебсайта quoteinvestigator.com, който се занимава с разследване произхода на цитати и създател на книгата "Хемингуей не е казал това" (оригинал: Hemingway Didn’t Say That) най-ранната версия на "Простотата е висша форма на изтънченост" е дело на американската писателка и посланик на САЩ Клер Бот Лус от 1931 г. Едва през 2000 г. един италиански бизнесмен погрешно приписва цитата на да Винчи, поставяйки силното послание в рекламна кампания на Campari, публикувана в New Yorker. Както казва О‘Туул: "Коректните източници не са приоритет за рекламните текстописци. Основната им мотивация са продажбите."

Препоръчваме да проверявате източниците си. Коректната информация се открива трудно в дигиталното море от лъжи, в което може би плувате, а може би - плавате.