Всички сме чели статии за това колко зле ни влияят социалните медии, как Facebook известията ни превръщат в зависими и как селфитата ни превръщат в прототипи на обсебените от снимки Кардашиян. Психолозите обаче твърдят, че селфитата могат да ни помогнат да разберем кои сме всъщност.

"Това е начин на общуване," споделя Памела Рутлидж от Изследователския Център по медийна психология в Калифорния - "когато сте млади, вие се отделяте от семейството си, за да откриете своето място в света, за да намерите половинката си и да създадете своя собствена общност, което пък определя като логично правенето на много снимки".

Това може би е и причината 87 процента от селфитата в Instagram да са правени от хора под 35-годишна възраст. Преди появата на дигиталните снимки и телефоните с камера, снимането е било скъпо удоволствие, което е изисквало и много усилия. Желанието ни да виждаме живота си в кадри обаче ни е мотивирало и тогава – дотолкова, че да подаваме фотоапарата на сервитьора с молба да ни снима.

Сега, когато една снимка не струва почти нищо и може да се направи за секунди, сме свидетели на наводнение от безразборни селфита. Памела Рутлидж обаче смята, че вече сме стигнали до момента, когато снимките започват да стават все по-целенасочени.

"Когато се появи Twitter, хората започнаха да споделят какво са закусвали и интересното в случая бе фактът, че това не беше правено до момента", казва калифорнийската психоложка. "Но съвсем скоро информацията какво сте консумирали сутринта става безинтересна за хората. По подобен начин стоят нещата и със селфитата – първоначално можехме да се самоснимаме по всевъзможни начини, но след определен момент това стана безинтересно и селфитата се превърнаха в по-целенасочено средство, използвано за конкретни причини."

Изследователи от Gerogia Tech твърдят, че най-широкоразпространената причина за правенето на селфи е демонстрирането на добър външен вид, следвано от показването на социален статус/група, заявяването на етническа принадлежност, документирането на пътешествия, здраве и физическа форма.

Защо "Харесваме" селфита

Въпреки че е много лесно да критикуваме хората, които наводняват Facebook профила си с безброй снимки на себе си, ние всъщност харесваме селфита – "харесваме" ги с 38 процента повече отколкото снимките на неодушевени предмети. Изследователите от Gerogia Tech установили, че хората реагират с повече лайкове и коментари на снимки на лица, защото ги намират за по-атрактивни.

"Когато някой погледне към камерата, изглежда, че все едно ни гледа право в очите и мозъкът ни реагира на това като на социално взаимодействие", казва Рутлидж.

Но преди да прекарате часове, взирайки се с любов в обектива - в копнеж по поредния "вдигнат палец", учените установяват, че независимо от по-добрите резултати в социалните мрежи на снимките с лица, честотата на подобни постове може да трансформира този ефект и това да доведе до изненадващо по-малко лайкове.

Когато дори не-селфитата стават селфита

Както всички знаем, не всички селфита трябва да бъдат направени от собствената ви ръка.

"Първият братовчед" на селфито, а именно така наречения #fitpic (нагласена снимка), имитира стила на уличния фотограф. Въпреки че човекът на снимката сам е стилизирал и подготвил кадъра, перспективата на заснемане е по-далечна, за да се придаде ефектът "о, не те видях там".

Рутлидж нарича тези снимки "квази-селфита". "Изглеждат автентично и неподправено и са на разстояние дотолкова, доколкото ръката ви може да се протегне", споделя тя. "Също като селфито, това е начин да накарате хората да се чувстват сякаш прекарват време с вас".

Въпреки че постовете са предназначени със сигурност да бъдат видени, харесани и споделени, според Рутлидж част от нагласените снимки служат като дневник на хората, който следи личната им еволюция. "Толкова по-бързо е да снимате, вместо да записвате. Може да прегледате отново след време и това е много полезно" споделя Рутлидж.

Кога нещата стават опасни

Не всички селфита са безобидни. Учени откриват, че взаимодействието с "идеализираните образи" на други хора може да провокира депресия у някои. Изследване на Университета в Питсбърг показва, че над една четвърт от хората, които използват социални медии за около час на ден, проявяват високи индикатори на депресия.

Въпреки че съществуват много данни за връзката между селфитата и проблемите с психичното здраве, все още не е ясно дали хората, страдащи от депресия, сами гравитират към социалните мрежи или самите социални мрежи причиняват депресия у хората.

"Не ми се иска да приписвам това на снимките," споделя Рутлидж. "Но всяко поведение, когато разчитаме на мнението на други хора за нас, може да се влоши към неприятно усещане. Всички ние разчитаме до определена степен на външната оценка, но ако това започне да ви кара да се чувствате зле, по-добре се отдръпнете."

Въпреки рисковете за хората, които са предразположени да се сравняват с останалите в ущърб на самите себе си, Рутлидж вярва, че селфитата все пак имат положителна роля в обществото.

"Това, което намирам за страхотно в селфитата, е, че те пренасочват фокуса ни от големите към малките моменти. Вече имаме ново ниво на самосъзнание, което би трябвало да ни кара да бъдем в по-добро настроение и да бъдем по-свързани с приятелите си."

Така че, давайте, включете камерата.

по Highsnobiety