Не бих ви занимавала с прическата си, ако последвалите реакции във времето не ми направиха силно впечатление. Преди няколко месеца по мое собствено желание от жена с дълга коса се превърнах в момиче с къса. Точно така, скъсяването много подмладява, вече и аз мога да го потвърдя. Трябва да уточня, че не просто намалих дължината, а се подстригах доста късо, по момчешки. След като го сторих и имах, разбира се, всякакви амплитудни усещания, бях готова да приема и почувствам новото си Аз.

На първо време се случва така, че ясно се виждаш, защото самото ти лице изпъква – уши, очи, нос, всичко. И ако не харесваш нещо в себе си, го виждаш сякаш уголемено. Тоест трябва да се харесваш и възприемаш или да се научиш своевременно. Защото лицето ти те гледа открито, от теб зависи да го видиш и ти истински. Също така обърнах внимание на стойката си, осъзнах, че съм наистина изгърбена и си поставих за цел да се изправя. Което си е един вид урок по себеприемане.

Това обаче, което искрено ме учуди, бяха реакциите на някои хора. Получих и много искрени комплименти, както и готино отношение към новата ми визия. Но имаше други включвания, от сорта на: И сега как се чувстваш без коса? Кога пак ще ти порасне? Е, момиче, къде ти е косата, това не е много женствено… Все едно съм претърпяла някаква загуба и някой решава да ми съчувства по време на възстановителния период. Не мога да приема да се бъркаш на хората в решенията и да им задаваш нелепи и ненужни въпроси.

За жените (особено тук в България) косата е ценност. Тя трябва задължително да е дълга, много дълга, ако се налага и екстеншъни се поставят, реже се като цяло минималистично, по един сантиметър. Виждала съм жени с разкошни коси, но съм забелязвала и такива, които зорлем ги държат дълги. През годините в световен мащаб са се появявали всякакви тенденции и някои прически са станали емблематични за времето си. Като карето или пък обръсната глава. От Одри Хепбърн до Деми Мур, женската елегантност и финес са придобивали различни форми. Всеки преценява сам за себе си собствените си визия и как се чувства най-уютно. Надявам се това да е плод на лично решение, а не продукт на нечии забрани или пък очаквания. Естествено не на всеки му отива къса коса, но ако самата ти искаш и не го правиш, защото някой друг ти е казал, това вече е много тъжна картинка.

Като махнем чисто естетическата част и кой как ни възприема, има много хора, които поради заболяване губят косите си, и им се налага да се възприемат с много къса или без коса, затова нека бъдем по-внимателни при задаването на въпроси и коментари, защото някой може наистина да бъде наранен.

Сега вдигам висока главата, отмятам перчем и отивам да разходя късата си коса в парка.