Как страните избират от коя страна на платното да се движат?

След като правителството на остров Самоа реши да обърне посоката на движение на автомобилите, това предизвиква повече от хаос и недоволство. И докато от правителството смятат, че не е повод за инциденти просто да помолиш цял народ да шофира вдясно, вместо вляво, жителите на Самоа, които използват градски транспорт, недоволстват от това, че автобусите спират на спирките си и пътниците трябва да слязат по средата на пътното платно. Самоа е първата държава, която променя посоката си на движение от 70-те години насам. Причината за промяната е, че правителството иска да ограничи зависимостта на държавата от скъпоструващите автомобили с ляв волан, внасяни от Америка. Разбираме аргумента, но продължаваме да се питаме защо различните държави имат различни правила и посоки за движение по пътищата и как ги избират?

В Англия, където се движат отляво, е много трудно за чужденците да пресичат без да рискуват живота си по няколко пъти на ден. Във Франция пък е обратното. Според някои източници, около една четвърт от света шофира вляво. Това не е изненадващо, предвид факта, че за определен период от време Великобритания притежава една четвърт от света. Но защо?

Защото хората са решили така

Шофирането вляво е практика, която стартира с феодалните общества на Западния свят, намиращи се под влиянието на Британската империя "във времената, в които нямаш представа с кого ще се разминеш по пътя си, е добре да държиш меча и дясната си ръка между себе си и него". През 1300 г. Папа Бонифаций VIII узаконява практиката и обявява, че всички поклонници в Рим трябва да се придвижват вляво.

Рождението на колите с ляв волан

Нещата вървели добре, до появата на пазарно-базирано земеделие в голям мащаб. През 1700 г. фермерите в САЩ и Франция започват да изтеглят продукцията си на пазара, използвайки големи платформи, теглени от коне.  И тъй като тези фургони нямали специално място, предназначено за сядене, фермерите яхвали най-ляво разположения кон, за да може дясната им ръка да бъде свободна, за да държат камшика си в нея. И така, концептуално се родила колата с ляв волан. Преди това фермерите се возели отдясно, защото било по-безопасно да се разминеш с идващите отсреща превозни средства, ако се намираш на място, от което можеш да виждаш колелата им. През 1792 г. закон в Пенсилвания постановил превозните средства да се придържат към дясната страна на платното, а останалите щати скоро се присъединили към това решение.

Защото Наполеон решил така

Наполеон бил левичар, затова изискал всички да се движат отдясно на пътното платно, за да бъде той в безопасност, държейки меча си между себе си и тези, с които се разминава отляво. Всъщност това не било новост за Швейцария, Германия, Италия, Полша и Испания, които са били под негово влияние по едно и също време, но са шофирали вдясно и преди неговото управление.

Английско-френско противоречие

И така, докато на два континента правилото за движение вдясно се утвърдило като популярно, в Англия единственият начин за придвижване, бил вляво. Особено след декрета от 1756 г., който постановил, че целият трафик по лондонския мост трябва да преминава вляво. Оттам нататък всичко останало било въпрос на влияние. Страните, които се намирали под влияние на Франция и Америка, се движели вдясно, а тези, които били под влияние на Британската империя – вляво. Например в Япония през 1859 г. британски посланик успял да убеди правителството да се придържат вляво, докато японците твърдели, че решението за избора на посока на движение се отъждествявало с нуждите на самураите, а не с английското влияние.

Хитлер решил така

С изобретяването на автомобила страните получили добра причина най-сетне да изберат страна и да се придържат към нея. Въпреки че не всички го сторили. До 1938 г. имало и друга причина за продължаващите колебания – където и да нападал Хитлер, той насилвал населението да се придвижва вдясно. Части от Австрия, включително Виена, Унгария и Чехословакия, които към онзи момент шофирали вляво, били принудени да минат вдясно.

Преписали от съседите

Някои страни все още си задавали въпроса коя страна да изберат дори към втората половина на 20. век. Швеция например преминава към дясно движение през 1967 г., защото към онзи момент, голяма част от автомобилите, които произвеждали, били за страни с дясно движение. Най-значителните аргументи за решението на страните се оказали два фактора – какво са решили съседите им и какво са решили тези, с които търгуват. Разбира се, все още ги има случаите на пълен абсурд като в американските острови Върджин Айлъндс, където хора с ляв волан шофират в лявата част на пътя, и това е единственото място под американско влияние, където това е факт.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види