Празно обещание за по-кратък работен ден ли е автоматизацията на труда
Технологичните експерти повече от век ни подготвят за футуристично бъдеще, в чиято реалност ще бъдем господари на собственото си време, ще работим по-малко и ще почиваме повече. Ще бъдем свободни да спортуваме, да обядваме в парка и да имаме хоби. В същото време – да се прибираме от работа по светло, да играем с децата си и да приготвяме вкусна домашна храна за семействата си. Да четем, гледаме филми и да почиваме по екскурзии. Защото модерните технологии ще работят вместо нас и голяма част от задълженията, които изпълняваме, ще бъдат поети от роботи.
През 1950 г. Асошиейтед прес публикува статия за автоматизацията на труда чрез машини, компютри и роботи до 2000 г., в която обещава на своите читатели, че голяма част от тях ще могат през 2000 г. да се похвалят на децата си с фантастични истории за примитивната ера, в която средният американец е работил повече от 20 часа седмично.
Всъщност тази утопична картина е рисувана и обогатявана в течение на последните 100 години. И нещата не са се променили значително в това отношение.
Новината, че роботите ще "откраднат" задълженията ни може да има различни конотации – за едни това може да е заплаха, а за други – гаранция за изобилие от свободно време и по-малко работни задачи.
Особено популярна през 50-те и 60-те години на миналия век, тенденцията да вярваме, че светът ще се роботизира за наше добро вече се е поизхабила. Да, има технологии и роботи, които вече са способни да правят част от нещата, които доскоро мислехме, че владеем само ние, но кога това ще стане масово? И защо не се усещаме по-свободни и щастливи от навлизането на модерните технологии?
Защото предимствата от роботизирането на труда и печалбата от него отиват при бизнеса, а не при служителите. Роботите и модерните машини печелят време, което гарантира оптимизирана скорост на процеса и, съответно – повече свършена работа за същото време. И защото целта на служителя е да оптимизира времетраенето на изпълнението на дадена задача, но целта на бизнеса е да оптимизира процеса за свършена работа в същите времеви рамки.
Всъщност, ако се замислим, от влизането ни в 21-ви век досега, доста технологични нововъведения за домашна употреба са станали задължителна част от дома ни, но това оптимизира ли времето ни за чистене и готвене? Ами… не, защото и стандартите за качество на живот, чистота на дома и начина ни на хранене са се променили през последните 20 години. Домакините прекарват също толкова време в готвене и чистене, просто защото един електроуред не е достатъчна отмяна. Да, нещата се случват по-лесно и приятно, но случват ли се по-бързо?
Същото е и в света на бизнеса. Особено когато работите с клиенти, никой робот няма да държи вашия клиент в течение на съвместния ви проект. Никой робот няма да го обгрижва и изслушва притесненията му по телефона или да чете и отговаря на гневните му имейли. Никой робот няма вашия креативен потенциал и способността да го имплементира във вашия работен проект. Никой робот няма да има вашето отношение.
Доколко изкуствен интелект може да върши нашата работа и доколко е възможно присъствието му в живота ни да рефлектира положително върху нас, също е спорно. Но в крайна сметка, през последните години кой служител може да се похвали, че е чул от шефа си "Не прави каквото-и-да-е, защото имаме машина, която може да го направи вместо теб." и "Тръгни си по-рано днес, има кой да свърши работата вместо теб"? Няма и да го чуете.
За вашия шеф присъствието на каквото и да е технологично решение, което може да оптимизира работния процес, не е повод за вас да си тръгнете по-рано от работа днес, а да свършите още нещо. Не да се свърши същата работа за 6 вместо 8 часа, а да се свърши максимално много работа за 8. Още повече работа.
Що се отнася до дължината на работното ни време, България е на трето място в Европа по данни от 2016 г. за средно количество изработени часове на седмица, като на първо и второ място в класацията са Турция и Гърция. Работната седмица у нас за 2016 г. е била средно 40 часа и 48 минути. Или средно, малко над 8-часов работен ден. В България на служител на трудов договор се полагат средно 20 дни годишен отпуск, а за Европа – средно 21,5 дни. Тук идва и логичният въпрос каква е политиката при т. нар. overtime или времето след края на работния ден, което прекарвате в офиса. В много компании по света политиките са такива, че допълнително изработените часове се компенсират с опция по избор между допълнителен отпуск или под формата на заплащане.
Какво бихте предпочели, пари или време?
Фактор, наречен "оптимистично пристрастие", кара повечето хора да се самонадценяват при поемането на дадена задача. Или подценяване на изпълнението й. Например, когато ви дават задача, а вие казвате "Разбира се, лесно е, ще стане за час" и прекарвате цял ден в разрешаването на проблема. Това довежда до подценяване на задачата не предвид нейната сложност на изпълнение, а на времето, което тя би ви отнела. Неврологът Тали Шарът коментира влиянието на оптимистичното пристрастие в TED Talk, обяснявайки, че често поемаме задачи предвид тяхната сложност на изпълнение, без да сме способни обективно да преценим колко време консумира изпълнението им. Но заплащането ни си остава същото, независимо от нашата преценка.
Това е донякъде и ролята на човешкия фактор. Защото човек има нужда от почивка, кафе, обяд. А компютърът – той е машина. Докато има ток.
"Тази машина е доста бавна днес, така че може би ще се наложи да изчакате малко повече, докато рецептата ви се отпечата. Благодарим ви за търпението : )"
Но машините могат да правят нещата по-прецизни, бързи и лесни, но в значителна част от случаите те служат за удобство – машина може да печата билети и да работи безспир във всички часове на нощта и независимо от сезона. Човек е неспособен да прави това. А ако машината каже, че ще свърши задачата за час, ще я свърши. За час.
На много места по света големи търговски вериги предлагат self-checkout или възможността сами да се обслужите при маркиране на стоки и плащане на сметката в магазина, вместо да се насладите на киселата физиономия на касиерката. Подобна практика предлагат и магазини IKEA по света, макар че през 2012 г. някои от обектите се отказват от нея под предлог, че отнема твърде много време.
В крайна сметка, това не са машини, които пестят работа на касиерите. Това са машини, които пестят касиери на IKEA.
Последните прогнози са тези малки стъпки да доведат до значителни в бъдеще. Дори в настояще. Този тип огромна промяна ще се състои във въвеждането на "умни роботи", които ще са способни да имитират човешки функции като хипотези и разсъждения. Това е мрачна прогноза за печелившите и добре развиващите се напоследък компании у нас, които се занимават с аутсорсинг, тъй като бизнесът по света ще може да си позволи свои собствени роботи 24/7 на разположение в IT системите или в облака. Този когнитивен софтуер ще може да извършва анализи и да отчита резултати значително по-бързо от човек. Това е обещание за компаниите в световен мащаб за по-прецизна, бърза и качествена работа, без нужда от контрол на качеството. Без умора. Без болести. И без нужда от ваканция.
Бизнесът ще получи решението на проблемите си, касаещи човешкия фактор. Как ще се отрази това на служителите – остава да разберем. Засега знаем само едно:
Проблемът не е в технологиите, а в политиките.
