"Силата на старостта" е изложба, която внушава смелост, красота и радост
Във виенския музей "Белведере" беше открита голяма изложба, озаглавена "Силата на старостта".
Никоя фаза от човешкия живот не е толкова противоречиво представяна, както третата възраст. От "златна възраст" до стари за трудовия пазар, хората над 50 години са все по-многобройна група, намираща се във фокуса на вниманието по различни причини.
Филмовата индустрия показва на екрана запазени за възрастта си мускулести и енергични представители на тези поколения, хвали възможностите им във всяко отношение, козметичната промишленост печели от безброй анти-ейджинг продукти, пластични хирурзи богатеят от желанието на стареещите да забавят или прикрият този процес.
Виенският музей "Белведере" посвещава на тази актуална тема голяма изложба. "Един от важните въпроси на нашето време, заявява директорката на "Белведере" Стела Ролинг, е как се отнасяме към стареенето, когато средната продължителност на живота непрекъснато расте. Вместо уважение към възрастните, има реална изолация и дискриминация на старостта."
Изложбата, която ще продължи до началото на март, показва картини на старостта, които внушават сила, красота и радост. Доказателство за истинността на известния цитат на Пикасо "Трябва да живееш дълго, за да станеш млад", художникът представя сам: през последните две години на 91-годишния си живот той създава 200 творби. Пикасо е един от 108-те творци, включени в експозицията със 188 свои произведения, търсещи отговор на въпросите, пред които е изправено застаряващото европейско общество.
Днес старостта не се възприема като естествена част от живота като детството, младостта и средната възраст. Понятия като "анти-ейджинг" третират остаряването като нещо неестествено, патологично, за което се налага лечение.
Кураторката на изложбата Сабине Фелнер задава въпроса: "Трябва ли да се помогне на обществото да разбере как да приеме последната част от човешкия жизнен път и ако да, то какви са причините? Липсват ли добри примери?"
Изследователите на бъдещето отдавна са разработили ново схващане за старостта. Вместо да бъде оплаквано застаряването на обществото, те изискват нова дефиниция на фазите на живота и утвърждаващо отношение към старостта, като изтъкват предимствата на нарастващата продължителност на живота. Творците също представят алтернативен поглед върху последната фаза от живота и илюстрират факта, че старостта носи опит, мъдрост, мощ, дълбоки размишления, достойнство, жизненост, триумф над общоприетите порядки, продуктивност.
Представени са примери на световноизвестната австрийска художничка Мария Ласниг, която непрестанно развива живописта си до края на своя 95-годишен живот, на Арнулф Райнер, Даниел Шпьори, Йоан Земел или Маргот Пилц, останали и след осемдесетата си година изключително продуктивни.
Изложбата поставя на изпитание наследените традиции за представяне на ролите на двата пола и определянето на тези роли. Съвременни дискурси са противопоставени на специфичните картини на старостта от последните сто години. Шестте тематични комплекса - вечна младост/горда старост, преходност, самота/привързаност, нова свобода, свободно време и спомени - осветляват нови перспективи на старостта. Отвъд романтиката и песимизма творците успяват да представят шансовете и границите на стареенето реалистично, диференцирано и да филтрират онези качества, които притежава старостта. С помощта на различни художествени способи те показват критично, с емпатия, но и с ирония и хумор как старостта с всичките й детайли е интегрирана в живота ни по много стойностен начин и как трябва да се изживява свързаността между поколенията.
по БТА
