Бразилски филми, които не бива да пропускаш
За втора поредна година Седмица на бразилската култура в София ни кара да забравим лошото време, студа и забързаното ежедневие тук и за момент ни пренася в топлата, слънчева Бразилия. Седмицата започна на 30 октомври и ще продължи до 5 ноември. Като включва разнообразна програма от бразилско кино, музика, литература, танц и кулинария. Този път акцентът пада върху щата Еспириту Санту.
Понеже в Seen сме открити киномани, подбрахме за вас ударни заглавия от кино частта, бразилски филми – художествени и документални, които задължително трябва да гледате.
А ако сте ги гледали, повторете, това визуално пиршество си заслужава отделеното време. Филмите се прожектират в Г8 и Eвросинема.
Низе, сърцето на лудостта
Филмът, с който се откри програмата на фестивала, е историческа драма на режисьора Роберто Берлинер. Продукцията е от 2016 година, печелила куп награди. Разказва как през 1950 г. един психиатър, противопоставящ се на конвенционалните методи за лечение на шизофрения, се изолира от други лекари. След това поема сектора на трудовата терапия, където инициира нов начин на справяне с пациентите, чрез любов и изкуство.
Историите са живи, докато се помнят
Един филм, който заклетите български кино фенове помнят със сигурност. "Историите са живи, докато се помнят" на режисьора Джулия Мурат взе голямата награда за най-добър филм в международния конкурс, организиран в рамките на СФФ 2012. Сега ще имаме отново възможност да се насладим на този запомнящ се визуален разказ в рамките на Седмицата.
А той ни въвлича в странната атмосфера на едно забравено от Бога място - само с възрастни жители, което е посетено от млада фотографка. Селото Жотумба, във вътрешността на Бразилия, изглежда като земя, която е спряла във времето. Там Мадалена следва ежедневната си рутина – правене на хляб и почистване на гробищата, до пристигането на Рита, чиято поява променя живота на мястото.
Първият филм на Джулия Мурат участва в повече от 80 фестивала и спечели 36 награди.
Звуците на квартала
Един от най-интересните бразилски филми, правени в последните години, е драмата с елементи на трилър от 2012 година, с режисьор Клебер Мендонса. Фрагментарният разказ успява да събере пъзела на една реалност, която сякаш не може да бъде описана…
Животът на жителите на една улица в град Ресифе неочаквано се променя след появата на група частни охранители. Присъствието на тези сурови мъже в една заможна общност, податлива на параноични внушения, носи спокойствие за едни, но напрежение за други. В същото време Биа, скучаеща съпруга и майка на две деца, търси начин да се справи с непрестанния лай на съседското куче. Една пъстра бразилска хроника, размисъл за историята, скритото насилие и шума.
Победител на Фестивала в Ротердам 2012. Класифициран като един от най-добрите филми на 2012 г. от New York Times; посочен от правителството на Бразилия за Оскар за 2014 година.
От другата страна на улицата
Още едно съвременно предложение от света на бразилското кино е драмата на режисьора Маркос Бернщайн. Отново с множество награди, филмът обещава да ни разкаже една история на крайностите, които човек сам подрежда в живота си.
Режина е самотна 65-годишна жена, която заработва като информатор на полицията в Копакабана и смята, че е станала свидетел на убийство, извършено от другата страна на улицата. Забърква се със заподозрения в потенциално опасна верига от събития, които ще я принудят да преосмисли личните си избори.
Филмофобия
Филмът е полу-документалена драма от 2009 година с режисьор Кико Гойфман, разказва за психологическите граници на човешкото същество, изправено пред ситуации на насилие. Участниците във филма са насърчавани по необичаен и игрив начин да преодолеят тези страхове, като са поставяни в екстремни ситуации.
Човекът от тълпата
Режисьорите Као Гимараес и Марсело Гомес показват човешките отношения по един забележителен начин – като отражение на различни форми на самота и приятелство в бразилската градска вселена.
Жувенал е инженер в метрото в Бело Оризонте, а Марго контролира потока на влаковете. И двамата живеят в състояние на дълбока самота.
Пътувам, защото имам нужда, връщам се, защото те обичам
Карим Ануиз (който гостува при първото издание на фестивала) и Марсело Гомес създават филм, който дълбочинно обхожда емоционалните пространства, които много често избягваме.
Жозе Ренато, 35-годишен геолог, е изпратен да проведе полево проучване, през което ще трябва да пресече пустинния регион, разположен в Североизточна Бразилия. Мисията на неговото изследване е да оцени възможния път на канал, който ще бъде построен, отклонявайки водите от единствената силна река в региона.
По време на пътуването се забелязва, че има нещо общо между главния герой Хосе Ренато и местата, където той минава. От празнотата до чувството за изоставяне, изолация са емоциите, които напират у него. Той решава да предприеме пътуването въпреки всичко, надявайки се, че ще трансформира чувствата си.
Ето тук може да разгледате подробно програмата на фестивала и да допълните нашия списък с ваши предложения от художествената, документалната или тази на късометражното кино програма.
