Все повече хора се определят като интроверти и макар да съм скептична към истинността на твърденията им, вярвам, че автентичните такива се разпознават. Те няма да дойдат да ви кажат "привет, аз се казвам еди-как си, идвам от еди-къде си и, между другото, съм интроверт". Като за начало никой себеуважаващ се интроверт не би започнал пръв толкова дълъг разговор.

Това, което знам със сигурност, е, че есента е времето, когато екстровертите пускат гневни статуси срещу климатичните условия, а зад монитора минимум един интроверт се кикоти от удоволствие, че неговото време е дошло и до пролетта има време да се чувства комфортно и уютно. Ще попитате защо?

Първо – няма навалици. Никъде. Градът е опустял, хората препускат само до работа и обратно, което означава, че човек спокойно може да се разходи в парк, без наоколо да има шумни компании, ревящи бебета с изнервени майки или тийнове с музика. Толкова е приятно за интроверта да се прибира към вкъщи и по пътя да не срещне почти никого. Ако видите усмивка срещу себе си тип Чешърският котарак, да знаете, че сте видели на живо интроверт - може да е вашият съсед, може дори да ви е роднина, кой знае, те не се разкриват особено...

Второ, и изключително важно – имат си оправдание да не излизат. Някак в топлите сезони не върви да откажеш, но сега градусите не предполагат висене с бира в ръка или прекосяване на пет квартала с три транспорта за домашна вечеринка. Доста освобождаващо е да се оправдаеш с дъжда, задръстванията или мнима настинка. Така че мечтата на интроверта да си остане вкъщи с чаша топла чай и хубава книга е по-често действителност, отколкото блян.

Вътрешен мир – това е направо основата, така да се каже, е нещо като терапия и балсам за душата. Интровертът най-сетне е оставен на мира и може да съзерцава вътрешния си свят колкото иска, да мисли, да рисува, да прави йога, да си води дневник, всичките му желания, хобита и вдъхновения избуяват със скоростта на светлината, за разлика от екстровертите, които са в черупката си и са ядосани на света, задето е измислил сезон, различен от лятото. А от есента няма по-подходящо време за усамотение и занимания в първо лице, единствено число.

Есенните вечери са уютни в малки компании, затова интровертът добре ще подбере за кого има наистина енергия и желание, ще му направи вкусна домашна вечеря и над чаша вино ще обсъдят тихо смислените и красиви неща. Големите шумни компании и срещите с далечни добри познати хич не отиват на листопада...

Мехмет Илдан съветва есенно време да не ходите до бижутер, за да видите злато, а да отидете в гората, а аз ви съветвам да видите есента през очите на интроверта и току-виж я обикнете поне малко.