Бъртранд Ръсел е казал: "Проблемът на тоя свят е, че глупаците са абсолютно уверени, а интелигентните хора са изпълнени със съмнения". Това е ефектът Дънинг-Крюгер. Забелязали ли сте, че най-компетентните сред нас, често са и най-несигурни във възможностите си. Oбратното също е валидно.

Според ново изследване се оказва, че интровертите - които са склонни да бъдат пасивни, тихи и дълбоки мислители – биха били велики лидери, въпреки че повечето от тях смятат, че ще рухнат под напрежението.

Прието е, че интроверите заемат по-малко лидерски позиции от екстровертите. Това е, отчасти защото те вярват, че биха били нещастни в позиция на власт, но може би отговорът лежи дълбоко в нашата културна история. Западните общества винаги са предпочитали човека на действието пред мислителя и "човекa" на съзерцанието.

Екстровертите, които са доминиращи, уверени и убедителни, също се смятат за "по-добри лидери".

Но проучвания са идентифицирали лидерски ситуации, при които интроверите всъщност превъзхождат екстроверите - например в проактивни екипи и като лидери, които се съсредоточават и фокусират върху растежа и благосъстоянието в своите екипи.

Има още по-добра новина за интроверите, уморени от лидерството: изследванията сочат, че страховете ни най-вероятно са преувеличени и че няма причина да не успеем да се включим успешно в екстровертен "режим".

Дори Карл Юнг, психологът, който пръв популяризира тези термини, казва, че няма такова нещо като чист интроверт или чист екстроверт. Казвал е, че такъв човек щеше да е за лудница, ако изобщо съществува. Някои хора попадат в средата на интроверт/екстроверт спектъра, така наречените амбиверти. Може би те притежават най-доброто от всички светове. Но повечето от нас се разпознават като единия или другия тип.

Затова вие, скъпи интроверти, изпробвайте вашите умения на задълбочено мислене и преосмислете лидерската позиция, защото светът се нуждае от вас.