В днешно време се дават стотици милиони за футболисти, на които после им се плащат стотици милиони за заплати и това е нормално, защото футболът вече е бизнес. За бразилския нападател Неймар бяха платени 222 млн. лири и това означава, че играчи като Меси и Роналдо вероятно струват колкото някоя държава в Латинска Америка. А какво би било, ако трябваше да се платят трансферните им суми в пържоли?

В низините на футбола винаги са се случвали какви ли не неща, митология и факти често се преплитат, но историите остават. Ако навремето таланти като Джон Барнс и Иън Райт са били продавани в други отбори за един екип или за комплект тежести, то има доста по-трагични случаи от техните трансфери. Трансфери, толкова нелепи и позорни, че най-логичното след тях е прекратяване на кариерата и смяна на името.

Франко ди Санто

Едва ли самият Франко иска да си спомня преминаването си от аржентинския отбор Тиро Суисо в чилийския тим Аудакс Италиано, главно, защото е снабдил бившия си клуб с тренировъчно оборудване.

За него са дадени 12 футболни топки, две мрежи за врата и 40 литра блажна боя, което си е чиста бартерна икономика. Все пак ди Санто е показал характер и в момента се подвизава в германското първенство, а дори има и три мача с арежинтинския национален отбор.

Ърни Бленкинсъп

Това вероятно е била една от най-щастливите сделки в историята на футбола за феновете.

Когато Блекинсъп преминава от незнайния Съдуърт в Челси през 1921 г.,  сделката е за 200 лири и 80 пинта ейл. Това сигурно е една от онези сделки, от която всички са доволни, най-вече... Ърни, който по-късно стига до отбора на Ливърпул и играе 26 пъти за Англия.

Кенет Кристенсен

Случаят "Кристенсен" е като епизод от спортна черна комедия. Това може би се дължи на факта, че трансферът е бил между кръвни врагове в долните дивизии на норвежкото първенство. А може и той да не е имал късмет, защото е бил продаден срещу своето тегло в скариди. 

Кенет дори официално се качил на теглилката и 75 килограма скариди заминали за бившия му отбор, където със сигурност са съжалявали, че играчът не е бил по-дебел.

Хю Макленахан

Манчестър Юнайтед показват добър вкус, когато купуват Макленахан от Стокпорт Каунти. По това време Скопорт има големи финансови проблеми и дори държат пазар, като парите от него подпомагат клуба.

Асистент-мениджърът на Юнайтед Луис Рока отишъл да преговаря за Хю, видял окаяното положение на отбора и му хрумнала идея. Семейство Рока било в бизнеса със сладолед и имали предостатъчно от ледената вкусотия, затова и мениджърът предложил един фризер, пълен със сладолед, за играча. 

Всичките 11 гола в 112 участия на Макленахан за Юнайтед със сигурност са се усладили на феновете на "червените дяволи".

Кристиян Белградеан

Румънците имат особено чувство за нелепи трансфери и им се получава, защото влагат въображение.

Например президентът на Минерул от долните румънски дивизии Корнел Расмерита, който съчетавал поста с този на кмет на градчето Лупени.

Какво по-логично за балкански президент на футболен отбор от това да поиска нещо за себе си? Когато отборът на Жиул пита за вратаря на отбора му, Расмерита се съгласява на сделка, ако бъде построена газова тръба до Лупени.

Вратарят Белградеан едва ли ще разказва на внуците си, че е бил разменен за тръба, но поне е бил замесен в едно добро дело и сега цяло румънско градче има газова тръба.

Йон Раду

Тук вече нализаме в още по-цинична ситуация, защото нещата опират до месо. Като живо месо сигурно се е чувствал халфа на Жиул Петросани Йон Раду, когато за него пристигнала оферта, която щеше да е неустоима, ако работеше в някоя дюнерджйница.

Кошмарът се превръща в реалност, когато през 1998 г. Валсеа придобиват правата му срещу 2 тона месо. Президентът на бившия му отбор обяснил, че месото ще бъде продадено, за да се платят заплатите на играчите. А за Раду остава успокоението, че поне не струва собственото си тегло в пържоли.

Мариус Чиоара

Отново Румъния и отново бизнесът изгрубява за сметка на хората. Историята на Чиоара е по-депресираща, защото той не струва дори 2 тона месо. 

Най-лошият ден за него дошъл през 2006 г., когато неговият отбор Арад приел оферта от... 15 килограма наденици за него. Не е ясно какво може да се направи с 15 килограма наденици, освен да бъдат изядени от бившите му съотборници.

Затова и Чиоара прекратил кариерата си и предпочел анонимността на работа във ферма в Испания. Наистина какво ти остава, когато работата ти струва 15 килограма наденици?