"Сибиле Бергеман. Фотографии“ е първата изложба в България, посветена на творчеството на германската фотографка, която предстои да бъде открита от Гьоте-институт и Софийска градска художествена галерия. С началото на месец март публиката в София ще има възможност да разгледа фрагменти от близкото минало, запечатани през призмата на Бергеман.

Сибиле Бергеман (1941 – 2010) е сред най-значимите германски фотографки през последните десетилетия. Първоначално придобива популярност със своите модни снимки в Източен Берлин, но скоро се превръща във важна представителка на жанра на фотографското есе, както и във внимателен наблюдател на социалната действителност. В творчеството ѝ ясно се усеща лична критика към възпроизвеждането на симулацията на един "идеален“ контекст. Този ефект бива постигнат чрез отразяването на отпечатъка на една митологизирана и куха форма на патос, която времето на ГДР предполага и налага.

Бергеман казва:

"Интересувам се от периферията на света, не от неговия център. За мен е важно онова, което е уникално и незаменимо. Когато нещо не е съвсем на мястото си в едно лице или в един пейзаж.“

Социалният контекст играе централна роля в нейната работа. Фотографиите ѝ носят информация за част от реалността в Източна Германия и я интерпретират, изразявайки позиция. Превръщат се в символи, отразяват истории и играят с копнежите на наблюдателя. С по-късните си проекти Бергеман излиза от границите на родината си и се влива в един по-глобален визуален разказ, който стига чак до Африка.

След Обединението на Германия тя съосновава фотографската агенция "Осткройц“ и става членка на Академията на изкуствата в Берлин. Днес някои от фотографиите ѝ са част от постоянните колекции на музея на изкуството "Метрополитън“ и музея на модерното изкуство (MoMA) в Ню Йорк, музея "Щедел“ във Франкфурт на Майн и др. А тази година през юни в Берлинише Галери предстои откриването на обширна ретроспектива, която перфектно би могла да се съчетае с изложбата в София.

Изложбата "Сибиле Бергеман. Фотографии“ представя цялостното творчество на авторката, като акцентира върху черно-бял сребърно желатинов печат, цветни фотографии и полароидни репродукции.

Бергеман работи серийно, но също така се занимава и с документирането на определени теми за продължителен период от време. Фокусни точки на нейната работа са модните и портретни фотографии, създадени за списанията "Сибиле“ и "Гео“. Започва да се занимава по-сериозно със ситуационна фотография в Берлин в края на 60-те, а по-късно запечатва и сцени от Ню Йорк, Париж, Токио и Сао Пауло. Дълги години работи с фотоапарат за моментални снимки Полароид, а до 1990 г. – предимно в черно-бяло. Тя е една от малкото фотографки, които използват цветния филм не като илюстративен, а като структурен елемент от образа.

Полароидната серия от периода 2000 – 2006 г. е озаглавена "Избледняващи спомени“ и запечатва изоставени места и пространства, които остават предимно скрити за съзнателното възприятие на зрителя. Кадрите са лишени от меланхолична носталгия по Източна Германия и съзнателно отразяват една вече отминала ера. Друг важен фрагмент от работата на Бергеман са нейните фотографии от Африка и Близкия Изток в периода 1999 – 2004 г. Снимките ѝ от Гана, Сенегал, Мали и Йемен улавят всекидневния живот в цялата му амбивалентност – меджу традиционната култура и глобализацията.