Американската художничка Джорджия О’Кийф пише: "Всеки със задоволителна психическа издръжливост би трябвало да може да съществува без любимите си неща поне няколко месеца.“ Красива мисъл, но все пак притеснителна, имайки предвид колко много привикнахме към ежедневната употреба на чудодейните удобства на нашето време. Помислете си за всички моменти, в които липсата на wi-fi ви е довела до ръба на нервите ви – научно откритие, превърнало се в свръхчовешка сила, която сме приели за даденост – в тези моменти е редно да потърсим ваксина срещу нашето неприемливо високомерие. А такава могат да бъдат думите на Луций Сенека.

Две хилядолетия преди О‘Кийф, великият римски философ и мъдрец споделя крайните си, но изящни разсъждения по темата в писмо до своя приятел Луцилий Младши. В това писмо от декември – месец, изпълнен с римски вакханалии и невъздържани празненства, Сенека споделя своята рецепта за морални устои и постоянство на ума:

Определи няколко дни, в които да ядеш само най-скромната и най-евтината храна, облечен в най-грубите си и неугледни дрехи, и се питай през това време: "Това ли е състоянието, от което ме беше страх?“ Когато си лишен от грижа за себе си, точно тогава душата може да обръгне, за да се подготви за много по-стресови ситуации, а когато съдбата е милостива, тогава душата може да укрепне. В мирно време войникът извършва маневри, работи със земята без враг наоколо, изморява се от безвъзмездния труд, за да бъде способен, когато дойде неизбежният труд. Ако не искаш човекът да трепери от страх, когато настане криза, тренирай го преди да е дошла.

[…]

Нека дървеното легло да е истинско, и грубата дреха; нека хлябът ти е твърд и мръсен. Издръж на това 3-4 дни, направи го няколко пъти, а някой път и за по-дълго време, за да се превърне това в тест, а не просто хоби. И тогава, уверявам те, скъпи мой Луцилий, ще подскочиш от радост, когато стане време за храна, която струва; и ще разбереш, че спокойствието на човек не зависи от съдбата; че дори когато тя е бясна, ти ще имаш достатъчно за нуждите си.

Сенека бетонира своите съвети, като отбелязва и действителността на привилегията – тъй като все пак, това е лукс, който само привилегированият може да си позволи – да практикува тези упражнения по свой избор, за да изгради характер, а не защото го очаква сблъсък с живота всеки ден:

Няма причина да мислиш, че правиш нещо велико; тъй като ще правиш просто това, което правят още хиляди роби и хиляди бедни хора всеки ден. Но можеш да си спокоен за едно – че не го правиш по принуда, и че ще ти бъде също толкова лесно да издържиш продължително време, колкото ти е по време на тези спорадични експерименти. Нека тренираме ударите си върху "куклата“; нека бъдем интимни с бедността, за да не ни хване съдбата със свален гард. Ще бъдем богати и ще живеем в комфорт, ако веднъж се научим, че бедността не е тежест.     

Така че, започвай, мили ми Луцилий… да отделяш дни, в които си далеч от своята работа и се почувствай у дома си в компанията на най-скромната храна. Установи работни взаимоотношения с бедността.