Снимка: Getty Images

За ужасните митологични лица на най-студеното време от годината

Зимата е странен сезон – от една страна би могла да е жестока с ниските си температури и дори да застрашава човешкия живот, от друга страна, парадоксално, е време на много празници, семеен уют и време на вътрешна топлина. Във фолклора на много народи съществуват различни вярвания, които илюстрират противоречивите чувства, които завладяват хората по това време на годината.

Различните славянски племена са имали специални тотеми, свързани със зимата и студа. Зимният студ като дух обладавал природата и карал предметите да замръзват и да се напукват. Същата съдба можела да споходи и тези, които посещават гората в неподходящо време, както и... не особено учтивите момичета и жени. Има легенди, които разказват как духът на зимата успява да замрази и убие и тези, които не го почитат, не уважават традициите и ритуалите, а най-голямата жертва, която той обичал да взема, била на младите и красиви момичета. Нещо като Зевс, само че с по-ниска температура.

За централноевропейските народи бил познат не само светлият образ на Свети Николай, който помага на бедните и нуждаещите се, но и Крампус. Крампус е полукозел-полудемон, който може да посети непослушните деца и да ги накаже – често дори е изобразяван освен с рога, и с пръчка, която носи във връзка с това специално свое предназначение. На децата често се обяснявало, че в торбата на Крампус винаги има място за най-непослушните от тях. Крампус все още съществува, но в благодарение на развитието на педагогиката и психологията, е изваден от приказките за деца, а родителите са съветвани да не го използват като възпитателна мярка.

Крампус е нещо като химера, но между човек и козел. Съществува версия, че преди Свети Николай и християнизацията на населението, той е бил духът на зимата, а историите за палавите деца, които прибира в чували, са спомен от времето, когато децата са били принасяни в жертва на духа на зимата в най-тежките зимни периоди, за да го омилостивят. Естествено, това е бил и начинът семействата да се освобождават от по-тежките по характер деца, които не могат да бъдат в помощ на домакинството – ритуал, зад който несъмнено стоят много примитивни преживявания.

Джолупуки и Муори

Финландците разказват на децата си за добрия дядо Джолупуки, който носи подаръци за Коледа, и неговата грижовна и любяща съпруга Муори. Предположението обаче е, че зад този персонаж стои някой, много подобен на Крампус, който е бил ужасяваща химера, която изисква жертви и отнася някои от децата със себе си. Постепенно обаче цензурата е успяла да заличи този зловещ първообраз и го е превърнала в приемливия хуманен и добър Джолупуки.

Що се отнася до Муори, тя се счита за аналог на скандинавските зимни богини - когато някоя от тях се приближи, водата се оттегля, а огънят или се разпалва, или затихва – разбира се, това се случва според нейната вездесъща воля. Счита се, че зад този женски образ, стоят травматичните преживявания на северните народи, свързани със зимните инфекции, които по това време често отнемали човешки животи. И, разбира се, именно поради това, дори в митовете, никой човек не се осмелявал да се срещне с нея.

Ул и Скади

 

Ул, богът на скиорите и бог на стрелците, според скандинавските вярвания, бил предшественик на Тор и, вероятно, съпруг на богинята Скади. Като цяло той е свързан с по-миролюбив нрав и някога е бил много почитан бог (много места на скандинавския полуостров са кръстени на него). Веднъж годишно обаче неговият прекрасен облик се изменя в зловещ и той прави улова опасен, убива хора на случаен принцип – особено закъснелите пътници.

Богинята Скади е леден великан. Атрибутите ѝ (както и на бог Ул) са лък и стрели, понякога може да бъде изобразена и със ски. Първоначално тя вероятно е била богинята на плодородието в своето зимно въплъщение. Според скандинавските митове, когато асите (основната група богове в пантеона на скандинавската митология) убиват баща ѝ, Скади се въоръжава и отива да отмъсти за него в Асгард. Все пак асите предлагат на Скади като възмездие за убития ѝ баща, да си избере един от техните богове. Тя се съгласява, като поставя условие - асите трябва да я разсмеят – нещо, което до този момент никой не бил успял да направи. Локи – богът на хитростта и измамата, успява да я разсмее, след което тя си избрала съпруг. Нейният избор е предмет на много легенди и предания, но, казано най-общо – тя също е покровителка на студа и зимата, и като такава е и доста отмъстителна. А може би най-страшното е, че рядко може да бъде видяна да се смее – точно като една истински сурова зима.

Улу Тойон

Могъщият якутски бог е отговорен за толкова много неща - често ужасни, като поглъщане на човешки души, създаване на мечки, обсебени от канибализъм и други подобни. Не е изненадващо, че сред ужасите, които се очакват от него, са дългите и страшни снежни бури, които могат напълно да затрупат жилищата на хората, да не говорим за факта, че ловец, хванат от такава буря, няма никакъв шанс да оцелее.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види