В съвременния свят на изкуството Марк Шагал е най-известният беларуски художник и същевременно най-скъпият авангарден художник във Франция, застанал наравно с най-големите майстори на миналия век. И само преди един век платната на емигранта от Витебск, който рисува летящи кози и евреи, не се вписват в никакъв художествен стил, освен това са класифицирани като "дегенеративно изкуство” и заедно с картини на други художници-авангардисти са публично горени от нацистите.

Марк Шагал, който е роден в Беларус през 1887 г., eмигрира два пъти в Париж - през 1910 и 1923 г. и получава френско гражданство през 1937 г. Заради нацизма, бяга от Европа в Ню Йорк в началото на 40-те години на 20. век. След войната се завръща във Франция, където живее и работи до смъртта си през 1985 година.

"Гражданинът на света“, в етапите на най-активното си творчество, той е отхвърлян едновременно от нацисти и комунисти и по един странен, парадоксален начин работите му будят неприязън едновременно в съветска Русия и в нацистка Германия.

Изкуствоведите наричат Шагал бунтовник и мечтател и като цяло той е оставил след себе си репутация на художник, който живее извън правилата. През цялата си дълга творческа кариера той кореспондира с импресионистите и кубистите, супрематистите и сюрреалистите, като същевременно поддържа свой собствен причудлив стил, близък до авангарда.

В началото на своята творческа кариера художникът е бил толкова беден, че известната му творба "Зеленият цигулар“ (или "Цигуларят") от 1912 г. с образа на музикант, който танцува и свири на покрив, е рисувана върху обикновена покривка. Докато живеел в Париж, Шагал е еврейски имигрант. Той има толкова малко пари, че купува платната си от бритаците и общо взето рисува на всяка възможна повърхност. Понякога използва дори чаршафи, нощници и покривки. Ако се вгледаме по-внимателно в картината "Цигуларят", можем да видим пъстрата шарка на покривката, особено в онези части на платното, където слоят боя е най-тънък. Между другото, това откритие е направено от изследователи, които в продължение на пет години изучават голяма колекция от творби на Шагал в Амстердамския музей.

Качеството на боите и цветовете също отразява бедния живот на художника - той рисува много свои картини, използвайки едни и същи девет пигмента. Черното напълно отсъства в тази оскъдна палитра; ако му е необходимо, художникът го създава чрез смесване на няколко цвята, което прави черното не напълно черно, а тъмен цвят с определени нюанси.

Главният герой на картината се откроява не само с размерите си, но и с цветовата си схема - зелено лице, тъмносиня коса и брада, ярка жълто-червена цигулка в ръцете му. Двама млади мъже го гледат, очаровани отдолу. Цветният музикант, който танцува, е застанал като че ли на фона на целия свят, защото зад него се разгръщат всички сезони от зелено лято до бяла зима.

Искам също да отбележа, че картините на Шагал, често описвани като приказни и митологични, съдържат в себе си повтарящи се теми. И за да бъдем по-точни, свирещият цигулар се повтаря в много от картините на Шагал. Критиците са склонни да припомнят еврейския произход на автора - музикантът-цигулар в традиционната култура съпътства всички етапи от живота на еврейското семейство.

И последно, така че защо цигуларят е зелен и защо танцува на покрива? Шагал често е бил принуждаван лично да отговаря на този въпрос. Художникът,в своя причудлив стил, твърди, че това не е някаква специална художествена алегория, а самата реалност, защото това е спомен за един негов чичо, който като си пийнел, се качвал на покрива на къщата, от където свирел на цигулка. Все пак виждаме, че този отговор не съдържа в себе си обяснение на цвета на кожата на цигуларя, но понякога желанието за дешифриране на изкуството и своеобразна аутопсия на картините може да унищожи душата, която авторът е вложил в произведението си. А картините на Шагал са преди всичко велики, именно защото без да се щади, той като че ли им е вдъхнал собствения си, изпълнен с любов живот.