Както се пояснява в края на изданието на български, "Лятно пътуване" (превод: Милена Попова) е открито случайно /няма да преразказвам как/ и се смята за първото произведение на Труман Капоти, когато той е едва 19-20 годишен. Публикувано е 21 години след смъртта на автора.

Тази повест ме върна към "Машенка" – първата книга на Набоков, която четох наскоро. И двете произведения са кратки и не блестят с оригинален сюжет, имат доста неравности, разпокъсаност на повествованието и ескизност на персонажите. Но и в двете вече напира художественото майсторство на двамата големи писатели, неподражаемата красота на езика им.

Не зная дали Капоти не е харесвал написаното от него, за да не го публикува приживе. Не зная и дали е възнамерявал да го преработи или доразвие. Защото то звучи малко като чернова, като незавършено произведение. И да, не е шедьовър, но талантът вече е очевиден!

Историята е тривиална и отчасти предсказуема. Седемнайсетгодишната дебютантка Грейди Макнийл е красива и от богато семейство. Тя се отказва от това да бъде въведена в обществото и от летния круиз в Европа с родителите си, и остава в нажежения летен Ню Йорк. Защото възнамерява да влезе във "възрастния" живот по свой собствен сценарий. Тя е влюбена в Клайд, момче не от нейната социална класа и едновременно флиртува с Питър, свой приятел от детството, но "любовен триъгълник" на практика липсва. Така разкошният дом в Манхатън и всички прелести на знойния Ню Йорк остават на разположение на младото лекомислено, но ранимо създание. Нощният живот в Ню Йорк е пресъздаден подобаващо, може би защото и самият Капоти е бил съвсем млад, пишейки това произведение и с шепи гребе материал от същото това ежедневие. Оставена сама, Грейди изживява един от ярките и трагични периоди в своя кратък живот. Тя е типичното разглезено момиче от богато семейство, но се чувства самотна и няма доверие никому. Стремежът й е да получава удоволствие от живота, без да положи за това усилия. За нея понятието семейство е далечно и странно. Но срещата й с бедното семейство на Клайд пробужда у нея някакви нови чувства и надежди. Не знам дали и друг читател е видял у Грейди /без богатото й семейство/ бъдещата Холи Голайтли от емблематичното произведение на Капоти "Закуска в Тифани". Героинята в "Лятно пътуване" живее бързо, нетърпеливо и задъхано, на ръба, а Капоти описва това със скоростта на бръснач и с тънък психологизъм. Нейните меланхолични и песимистични разсъждения за собстеното й бъдеще, нейните усещания и липсата на опора и увереност в утрешния ден, изглеждат първоначално престорени и драматизирани, докато не става ясно до какво довеждат. Романът е много атмосферен, потапя ни в летния Ню Йорк през 40-50-те години на миналия век, времето на самия Капоти. Грейди е по младежки невинна и непосредствена и се хвърля през глава в любовта, без да се замисля как ще завърши всичко това. Лятното й пътуване в новия за нея свят, слънчево, топло и освободено, не предупреждава читателя, че времето ще се развали, че неочаквано ще се разрази буря. И този летен круиз изиграва съдбоносна роля в съдбите на героите, на младежите, които не съумяват да обуздаят мечтите си, бунтуват се и не могат да избягнат разрушителния му край. Така трагичната развръзка става неизбежна и закономерна. Но все пак, не прелива в мелодрама.