Начинът, по който използваме банята, е претърпял много промени от Древна Гърция до наши дни. Гърците използвали камъни и парчета глина за своята лична хигиена. Не бихме могли дори да си представим как. Тоалетната хартия е често подценявано откритие и вероятно дори не сте се замисляли как е възникнала тя. Със сигурност проблемите, с които хората са се сблъсквали през годините във връзка с поддържането на личната си хигиена, са неизбежни. За протокола: предупреждаваме ви – ще бъдем конкретни.
Древните римляни били една идея по-изискани от гърците по отношение на почистването на телата си. Те избрали гъба, закрепена за върха на пръчка, с която да се къпят. Нарекли я със сложния термин ксилоспонгиум. Дотук нищо необичайно. Приспособлението обаче било общо за всички представители наобщността. Когато не го използвали, то стояло потопено в кофа със силно солена морска вода, намираща се в почетен ъгъл на обществената баня. Публичните помещения за лична хигиена разполагали и с продълговати мраморни пейки с дупки, изрязани, за да служат... знаете за какво. Римляните не са имали възможности за уединение като разделителни стени, така че спокойно в тази епоха човек би могъл да седне да обекта на своето обожание и да сподели с него този съкровен момент. Жалко обаче, ако някой от двамата има проблеми с метаболизма. Подобни обществени тоалетни в Древна Гърция са били използвани като места, на които древните гърци са правили обсъждания и са взимали важни решения от обществено значение. Мъдро, а?
През 1391, по време на династията Сонг, китайският император издал декрет, с който постановил, че трябва да се създадат листове хартия с размери 2-3 стъпки за неговите тоалетни нужди. От този момент нататък, китайците започват да използват хартията за тези цели под различни форми.
Във времената на колониална Америка нещата не били много по-модерни. След като въстанията оставили Великобритания в ръцете на колониите всичко, което жителите били способни да открият и използват за своите физиологични нужди, били царевични кочани. Ох. Това, по разбираеми причини, не траяло дълго преди да започнат да използват стари вестници и каталози. Стратегията била да се пробие дупка в ъгъла на каталога или вестника, за да могат те да висят на кука в ъгъла на тоалетното помещение. Това ви кара да погледнете по друг начин на тоалетното си четиво, нали?
Въпреки че кръщелникът на Кралица Елизабет I изобретява една от първите тоалетни с казанче още през 1596, тоалетната хартия започва да се тиражира като продукт едва през 1857 г.
Компанията Quilted Nortern, известна тогава като Nortern Tissue, започва да рекламира продукта си чак през 1935, като подчертава основното му предимство – че не съдържал трески. Предвид факта, че компанията все още е лидер в индустрията на многопластовата и мултимилиардната индустрия – явно тази маркетингова стратегия е била доста успешна. Тоалетна хартия без съдържание на трески и всякакви остри и твърди частици явно се оказва от ключово конкурентно значение. Днес американците използват повече от 7 милиарда рула тоалетна хартия годишно.
Има една култура, която все още отказва да има каквото и да било общо с тоалетната хартия. Разпространен факт е, че много хора в Индия използват метода на лявата-ръка-и-кофата-с-вода. Всъщност голяма част от почитателите на този метод оспорват употребата на тоалетна хартия като нехигиенична и смятат водата за най-ефективния начин да поддържат личната си хигиена.
В наши дни банята е помещение, разполагащо с куп удобства, които можем да си осигурим за по-голям комфорт – затопляща се тоалетна чиния, лира, вана, бидета. Така че рискът от връщане назад към епохата на гъба, набучена на пръчка определено не съществува. Слава Богу.Но пък винаги можете да се снимате със забавна физиономия, заели почетна поза върху останки на обществена тоалетна от Древен Рим или Древна Гърция.
