Снимка: Freepik

Никулденски рекордьори

Рибите са пряко свързани с човешката цивилизация. Една от рибите символи, запазили се до наши дни е шаранът. Тя е сред най-популярните риби у нас, която има дълбоки корени в българските традиции и присъства на трапезата ни не само когато почитаме Свети Никола, но и през цялата година.

Първите запазени източници сочат, че шарани пристигат в Европа от Азия още по времето на древния Рим. Тогава шаранът се е считал за кулинарен деликатес. По-късно, през Средновековието католическата църква извадила рибата от списъка с блажните храни. По този начин монасите започнали да си развъждат шарани в изкуствени водоеми, за да се спасят от многото дни на пост в календара.

Шаранът е сладководна риба, която е изключително адаптивна и устойчива към измененията в средата на обитание. Ето защо днес той е една от най-масово ловените риби в света. Благодарение на 500-годишната селекция вече съществуват много подвидове шарани, включително и такива без люспи.

Средно шараните достигат тегло до 20 кг., но не липсват екземпляри, надминаващи 35 кг. Дълги години световният рекордьор се държеше от шаран, тежащ 48 кг., с дължина 125 см. Гигантът беше уловен през май 2015 г. от чеха Томас Крист в унгарското езеро Евро-Акуа. Три години по-късно, в същото езеро холандецът Мишел Схунмакерс хваща на въдицата си ненадминат още шаран с тегло 51,2 кг и 113 см. дължина.

Българските шампиони сред шараните са с по-скромни размери, но пък живеят в дива среда и не са хранени ежедневно, за да гонят рекорди.

Доскоро родният рекорд за шаран беше притежание на силистренеца Мирослав Михалев, който през октомври 2012 г. улавя в река Дунав шаран с тегло 27 килограма и дължина 107 см. През септември 2018 г. в езерото край Враждебна беше излъчен нов български рекордьор. 32-килограмовият исполин е хванат на стръв протеиново топче с вкус на ананас. След половинчасова борба шаранът се предал и бил изваден от водата. Късметлията Владимир Веселинов проявил благородство и пуснал улова си обратно в езерото. Днес е Никулден и вероятността някой шаран да бъде освободен е минимална. Да не забравяме, че за кулинарни цели се предпочитат не рекордьори, а по-дребни екземпляри от порядъка на 1-5 кг.

Рибата е един от най-използваните символи на ранното християнство и може би затова тя се е превърнала в такъв и за Никулден - третият подред празник (след св. Варвара и св. Сава), предхождащ Рождество Христово. Свети Николай е роден в Мала Азия, провинция Ликия (днешна Турция) през 280 г. и умира през 325 г. След праведен монашески живот той бил избран за архиепископ на град Мир. Също присъствал и на Първия Вселенски Събор. Когато бил млад, наследил голямо богатство от баща си, което раздава на бедните. Свети Николай често спасявал кораби и моряци от теченията и морските урагани. Поради тази причина лодките и корабите не плуват в открито море на този ден, а и също с него се закрива есенно-зимният риболов. Това е причината моряците, рибарите и семействата им да правят голямо угощение с рибни ястия. По традиция рибата трябва да е шаран. Защо точно шаран? В дъното на лодката на рибар се отворила дупка, която Свети Николай затворил с шаран. Оттогава се смята, че шаранът е жертвена риба, а последният улов се принася в жертва на светеца. 

Никулден е в средата на Коледните пости. Рибата обаче се приема за по-чиста и лека от месото. Причината за това е, че тя натоварва храносмилателната система значително по-малко. Традиционното ястие за празника е рибник. Освен рибник се приготвя и богов хляб.

Преди да започне тържеството погачата и рибникът се разделят от най-възрастния представител на рода и част от храната се раздава из махалата за здраве и "за да пази свети Никола моряците и рибарите от беди и корабокрушения." Най-общо казано рибникът е шаран в тесто, който най-често се приготвя пълнен с домати, лук, орехи и стафиди. Ето и една традиционна рецепта за рибник.

Продукти:

1 голям шаран

1 ч. ч. орехи

4 с. л. зехтин

1 глава лук, нарязана на ситно

1 връзка магданоз

2 кисели краставички, нарязани на ситно

1 ч. л. доматено пюре

сол и пипер на вкус

за обвивката:

500 г брашно

1 ч. л. сол

250 мл вода

100 г топено масло или мас

1 жълтък за намазване

Рибата се почиства добре от люспите и от вътрешностите, посолява се отвън и отвътре и се оставя в хладилника. Кората се приготвя, като се омесва средно меко тесто от брашното, солта и вода. Оставя се да почине 20 мин. През това време в загретия зехтин се запържва лукът, прибавят се орехите, киселите краставички и доматеното пюре. Сместа се подправя със сол и пипер на вкус. Прибавя се магданозът. С приготвената плънка се пълни шаранът и се зашива с бял памучен конец. Рибата се подсушава добре. Тестото се разделя на 6 топки. Едната топка се оставя за украса, а останалите се разточват на питки с диаметър 30 см и се намазват с масло. Питките се слагат една върху друга и се разточват на кора с дебелина половин сантиметър. Шаранът се подсушава добре и се увива в кората, отделно тестото се разточва и се изрязват люспите, устата и очите. Кората се намазва с жълтъка и рибникът се пече в намазана с масло тавичка на 180° С - 40-50 мин. Ако кората се зачерви бързо, се покрива с фолио или хартия.

Приятен апетит!

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види