Средновековна история на леглото
Съвременните концепции за спалнята и дали изобщо трябва да съществува такова пространство, как трябва да е организирано то и за кого в действителност са много модерни на фона на съвсем близката история.
До 19. век леглата не са много често срещани. Независимо дали става въпрос за аристокрацията или не, в различните държави се приема за нормално да се спи общо взето на подръчните за това места – плевнята, масата, столовете, под масата, върху различни ракли, на печките, или просто там, където сънят завари хората. Такива условия за спане са характерни за Русия, както и за работническото население в централноевропейските държави. В Азия почти изцяло се е спяло на килими или други подобни постелки.
През Средновековието единствено аристократичните семейства са можели да си позволят легла за всички свои членове. Обикновено хората са спели на едно общо легло – разделени на женска и мъжка половина, а родителската двойка се е разполагала в центъра.
В Европа през 18. век отделните легла имат формата на гардероби, във вътрешността на които много често може да се спи само в полулегнало положение.
В Холандия, от времето на Рембранд, се е разпространило брачно легло с високи крака. Целта е била изцяло практична – ако семейството има гости – те са се настанявали под това легло.
Единично легло, на което може да се легне в цял ръст без нужда то да се споделя с някого, се разпространява много бавно – причината е, че помещенията се отопляват трудно. Обикновено, ако това е детско легло, в него спи също и бавачката или жената, която се грижи за детето.
Що се отнася до кралските семейства – нещата стават още по-сложни. Макар и да имат собствена спалня и брачно легло, те не могат да се отдадат на уединение. Още от първата брачна нощ в спалнята присъстваха различни хора: така че беше ясно, че сватбената нощ се е състояла, а също и просто защото е нормално да се държи слугиня в спалнята. В същото време балдахинът следва да носи някакво усамотение, но това е само привидно, защото етикетът изисква монарсите да бъдат събличани преди лягане и съответно – обличани, от специално назначени за това хора.
Разбира се, тези порядки се нарушават, но това е толкова революционно, че историята дори познава имената на тези, които решават, че все пак желаят някакво уединение. Например Луи XIII изненадва своите приближени като не допуска никой да му помага с обличането и сутрешния тоалет.
През Средновековието съществува и много странен обичай, според който младите съпрузи прекарват първата брачна нощ в легло, разположени на улицата пред очите на всички хора, което гарантирало съвършен брак. Това в повечето случаи не е водело до сексуален акт, а единствено до свидетелство, че бракът вече е сключен. Понякога такова удостоверение се извършвало от специално назначени за това лица. Постепенно този обичай се заменя с друг, който в по-голяма степен уважава нуждата от уединение на новобрачните партньори – реалното присъствие на други лица се заменило с изпращането от тяхно име на подаръци.
В други случаи в сватбената нощ младоженците били изпровождани до своята спалня от по-видните гости и дори събличани от тях и в движение получавали съвети за това как трябва да протече сексуалното им общуване оттук нататък.
Може би най-ексцентричният аспект на подобна практика е, че тя понякога се използвала и за скрепяването на съюза между двама различни владетели – те лягали в едно легло пред всички свои, подобно на младоженци, и това удостоверявало, че в действителност е сключен валиден съюз между тях.
Всички тези практики и употреби на леглото показват, че през годините то винаги се е възприемало за особено интимно пространство и това е било изключително ценно, а както е видно – дори и в по-голямата част от историята.