И тази година по време на Melba Sofia Design Festival, организиран от Studio Komplekt, срещнахме концептуални артисти, активисти и визионери - хора, които правят животът ни по-красив и по-смислен чрез силата на дизайна.

В рамките на международния симпозиум на фестивала имахме възможността да се докоснем до креативни решения с различен произход, мотивация и динамика. Прескачахме от социалистическото минало към кръговата икономика на бъдещето в микс от типография, визуална идентичност, материали, дигитална култура, продуктов и графичен дизайн, улично изкуство.

Хората, които определят как гледаме на миналото, са артистите, които се занимават с него.

В лекциите на Zupagrafika (Полша) и Liza Premiayak (Лондон) основна бе темата за архитектурния брутализъм като вдъхновение и течение, което заслужава да има свой живот и днес. Следвоенната архитектура на бившия Източен блок и предъвкването на промените след 1989 година от източноевропейските улични артисти са в своето време днес. Сякаш дойде ред да ги погледнем отдалеч и да ги видим в цялата им истинност. Измина точно толкова време, колкото ни трябваше, за да потърсим път на връщане, за да оценим през нова призма, нестрастно и неполитически. Да, това време има своята естетика, игра, различност, която може да те държи в напрежение или пък да те успокоява. Стъпила върху история от грешки, тя във всеки случай ще събуди емоция, която да валидира визуалната ѝ значимост. И тогава артистите ще я погълнат отново, за да я подготвят за бъдещето.

Бъдещето също има нужда от съхранение и също като рушащите се сгради чака своето спасение.

Бъдещето на нашата планета бе основен фокус на испанците от IAM, които ни удариха един бърз шамар на тема дигитална консумация. Все по-често говорим за вредата от прекомерното дигитално потребление върху човешката психика, но замисляли ли сте се за влиянието му върху Земята? Какви са неговите потребности от енергия и какви са източниците на тази енергия? Извличането и съхранението на нашите данни от компании като Google, Amazon и Facebook е индустрия, която расте непрекъснато и има нужда от енергия. И да, въглеродният отпечатък от нея не е за подценяване – в някои страни той може да бъде сравнен с този на държавната авиация.

Това, което наричаме облак, не е въздух под налягане. Това е една много бързо развиваща се и жадна за още световна мрежа, за която също трябва да се подготвим. Работим с компютър по цял ден, но трябва ли да прекарваме и свободното си време в лайкове и емоджита? Ще бъде ли дигиталното потребление новата пластмаса? И можем ли да създаваме дизайн, който да промени този процес? Такива въпроси оставиха в главата ни IAM.

Швейцарците от Grilli Type и руснаците от Shuka обаче подходиха най-убедително в своите презентации, като ни показаха как, оставайки верни на убежденията си, са постигнали истински медиен фурор. Това бяха примерите, които ни успокоиха, че дори когато клиентът дава безумни насоки, може да се получи нещо велико.

Всъщност Melba е не просто фестивал за дизайн, а фестивал за нови идеи, който трябва да се яде без лъжица, с отворени сетива и мисъл. Оставаме с тях до следващия път.

Изложбата Преглед на българския дизайн 2019 ще продължи до 17 ноември, а филмите, част от фестивала, може да гледате на 22, 27 и 30 ноември в Генератор.