Камъкът на Орфей
Скъпоценните камъни съпътстват хора още от зората на човешката цивилизация. Има държави, в които се срещат минерали, непознати по други географски ширини. Така например черните опали в Австралия, чароитът в Русия, султанитът в Турция. С какво обаче можем да се гордеем ние, българите? Името на полускъпоценният камък, който се среща единствено в България, е Орфеев ахат. Преди да научите повече за него е редно да се запознаем с голямото семйство на ахатите.
Ахатът е силициев двуокис и е вариация на минерала халцедон. Наименованието халцедон идва от Халкедон, древно пристанище на Мраморно море, в Мала Азия. Преди векове в този район са се добивали декоративни материали и е бил активен търговски център за много полускъпоценни камъни. В древността, стойността на ахата е била сравнително висока, тогава той е бил един от основните камъни, използван за различни изработки. По думите на Плиний Стари, хората, носещи ахат, са "приятни и убедителни, а това им дава благоволението на Бога“.
Думата ахат произлиза от гръцката дума akhates, река в Сицилия, където се предполага, че е открит за първи път. Уникалността на ахатите идва от тяхната структура, отвън често са невзрачни на вид, но когато бъдат срязани, се разкрива прелестна палитра от многоцветни пластове. Вътре често са кухи и завършват с кристални образувания. Голяма част от ахатите се срещат в кухините на вулканични скали или лави от античността.
Нашата планета изобилства от всякакви форми на ахата. В България този камък е един от най-широко разпространените, но в кафяво и зелено – т.н. Орфеев ахат, се открива единствено край град Кърджали.
Миналото на орфеевия камък е потънало в мистерия. Легендите разказват, че митичният тракиец Орфей е носил пръстен от този вид цветен ахат, който е бил неговата "тайна муза". Преди Христа от свойствата на камъка се ползвали жреците на светилищата Перперикон и Татул. Съществуват теории, според които Орфей е бил наясно с магическите и лечебни свойства на всички родопски минерали, в това число манганокалцит и планински кристал.
Като откривател на Орфеевия ахат се посочва изследователят Величко Димитров, който през 1987 г. намира находището му на 5 километра от град Кърджали в месността Вишеград.
25 години по-късно, на изложението на минерали в Мюнхен, учени стигат до извода, че Орфеевият ахат няма аналог в света. В него личат няколко пласта от зелен селадонит и жълтокафяв яспис. Те представляват обвивка на сърцевина от бял кристал. Комбинация, която придава неовторимост на този родопски камък.
Популярността му с годините не спира да расте. И днес ентусиасти от цяла България продължават да пробват късмета си при "улова” на Орфеев ахат. За съжаление, находището му край Вишеград не е безгранично. В момента залежите на този камък са почти изчерпани. За да се добие някакво количество, трябва да се копае на по-голяма дълбочина. Нужна е изкопна техника, а използването на такава е забранена от закона. Съдбата на Орфеевия ахат е поредното доказателство за това до какво води човешкото желание за бързо забогатяване, съчетано с липсваща държавна политика по опазване на уникалните ни природни богатства.