Нещата, които не знаете за Дракула

Дракула едва ли има нужда от представяне, но все пак нека удостоим страховития граф с полагащото му се уважение. Той е вампир, излязъл изпод перото на ирландския писател Брам Стокър, трансилвански благородник, който може да се превръща в прилеп, спи в ковчег и най-важното – храни се с кръвта на живите. Дракула е един от най-популярните и експлоатирани литературни герои. Откакто през 1897 г. Стокър решава да въплъти ужасната идея в роман, вампирите се превръщат в чести посетители в литература и филмите на ужасите, както и в нашите кошмари.

В чест на ужасния граф и неговото наследство решихме да ви изненадаме с няколко малко известни факта около романа "Дракула“ и неговия автор Брам Стокър.

Има нещо гнило в раците

Твърди се, че романът "Дракула“ на ирландския писател е вдъхновен от сън. Подобно твърдение не е необичайно за авторите на Викторианска готическа литература, но в случая е интересен причинителят на кошмара – преяждане с морска храна. Според биографа Хари Лъдман, Стокър решил да напише историята, след като сънувал как "кралят на вампирите се надига от гробницатa” – кошмар, породен от щедро хапване на рачешко месо предишната вечер. Доколко раците са изиграли ключова роля и дали писателят е щял да напише класическия си роман и без тяхна намеса, е трудно да се каже. Според самия Стокър обаче именно този сън е изиграл ключова роля и той многократно се е връщал към него мислено, докато пишел книгата. Не е ясно обаче дали след това е продължил да обича раци.

Дракула и Франкенщайн са нещо като братовчеди

В един мрачен ден през 1816 г. в имение край Женевското езеро се е състояла може би най-макабрената среща в световната литература. На нея домакинът Лорд Байрон организирал съревнование. В него гостите, сред които Мери Шели, съпругът ѝ Пърси Шели и господин Полидори – докторът на лорд Байрон, трябвало да се надпреварват в това да измислят най-страшната история. Така, както е известно, Мери Шели се вдъхновява и измисля своя герой Виктор Фанкейнщайн и неговото чудовище, които по-късно стават герои на един от най-известните фантастични романи. Там се ражда и първият в историята разказ за вампири, озаглавен не как да е, а "Вампирът“ от Джон Полидори. Смята се, че доктор Полидори се вдъхновил за образа на страховития си кръвопиец от личността на знаменития си пациент лорд Байрон. Така лордът всъщност става причина за раждането на още един ужасяващ образ. Има и алтернативна версия, според която докторът не просто се вдъхновява от своя пациент, а е откраднал част от ръкописите на Байрон, които по-късно представа като свое творчество.

Не зависимо от това коя версия е истина, след разказа на Полидори вампирите ще останат завинаги в литературата на ужаса. През  1840 г. излиза "Вампирът Варни" на Джеймс Малкълм Раймър и Томас Прест, произведението е вдъхновено от "Вампирът“. През 1870 г. се появява и повестта "Кармила“, в нея разказва за жена вампир, която си пада по жени, а накрая се появява и романът на Стокър.

И Джак е замесен

Кой Джак ли? Изкормвача, разбира се. Стокър започват да пише романа си през 1890 г. – две години след кървавата поява на Джак Изкормвача в Лондон. Мрачната и ужасяваща атмосфера, в която убийствата потапят английската столица, намира своето отражение в романа. Това в голяма степен се потвърждава впредговора на исландското издание на романа от 1901 г. В него Стокър обвързва създадения от него герой с две зловещи исторически фигури от своето време, като в типичния си стил повдига повече въпроси, отколкото дава отговори.

Началник, който да ти изпие кръвта

В продължение на повече от 30 години началник на Стокър е Хенри Ървинг – прочут шекспиров актьор собственик на лондонския театър "Лицеум“. Стокър бил негов менажер, секретар и отговарял за връзките с пресата. Макар действието да се развива преди почти век и половина – работния ден на Стокър не се разливал от този на човек на неговата позиция днес – работа от сутрин до вечер с компанията на човек с огромно самочувствие и его. Според една от биографките на Стокър Барбара Белфорд, Ървинг бил аристократичен, висок, слаб и запомнящ се мъж със загадъчен и изкусителен поглед. Белфорд смята, че именно харизмата и съблазнителната сексуалност, които Ървинг излъчвал през маниерите, походката и движенията на белите си ръце с дълги и тънки пръсти, вдъхновили Стокър да създаде своя изкусителен и смъртоносен герой, който би ти изпил кръвта, след като ти открадне сърцето.

Дали Ървинг наистина е бил прототипът за външния вид на Дракула вероятно никога няма да се разбере. След като видял театрална адаптация на романа обаче, той не го харесал, а когато Стокър го попитал какво мисли за неговия герой, той отговори с две думи – "ужасен е“.

Влад Цепеш вероятно също е замесен

Влад Цепеш или Влад Дракула е румънски средновековен владетел, управлявал Влашко през втората половина на петнадесети век. Влад е бил пословичен с жестокостта си, а прозвището му Цепеш идва от думата кол, защото се твърди, че екзекутирал враговете си като заповядвал да бъдат побивани на колове. Изследователите не са единодушни около това доколко Стокър е бил запознат с легендите за Влад. Със сигурност се знае от работните бележки на писателя, че по време на написването на романа е чел историческата книга, свързана с владетелите на Влашко и Молдова. В нея се споменават няколко владетели, носещи името Дракула, включително и това на Влад, описани са и кървавите му битки с турските нашественици. Именно след като прочел книгата, Стокър решил да смени името на героя си от Граф Вампир на Дракула, отбелязвайки си, че "ДРАКУЛА на влашки език значи ЗЛО“.

Стокър никога не е бил в Трансилвания

Въпреки че действието в романа се разрива в Трансилвания, авторът му никога не я е посещавал. Вместо това той проучил местността в книги и атласи, а останалото си измислил. Повечето от читателите му от Викторианската епоха нямало как да усетят това, защото Стокър се постарал да добави много достоверна информация най-вече от прочетени пътеписи и наръчници за пътуване. Така той включил реални разписания на влакове, имена на хотели и дори традиционни ясния като пиле паприкаш.

Замъкът на Дракула не е в Румъния, а в Шотландия

Според много критици замъкът Слейнс в Шотландия е послужил за модел за дома на град Дракука. Стокър често летувал в намиращия се наблизо курорт Крудън Бей. Писателят добре познавал природата и релефа в околността. Всъщност именно по времето на един от престоите си там, той пише следното описание: "огромен, порутен замък през високите, черни прозорци на който не се процеждаше ни лъч светлина, a върховете на назъбените му стени чертаеха нащърбени линии срещу небето“.

Оставяме ви с готическата атмосфера на тези редове от Стокър с надеждата, че може да ви вдъхновят да се върнете към романа му… не яжте раци обаче.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види