Трийсет години след падането на Берлинската стена стените се завръщат

Ясин Льо Форестие и Франк Целер от Франс прес

Падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г., когато хиляди ликуващи източногерманци гледаха с радост и присмех изкормената бетонна грамада, изглеждаше знак, че идва "краят на историята", че се задава свят без граници.

Трийсет години по-късно обаче на планетата израстват все нови крепостни зидове и огради, тъй като страхове, свързани с глобализацията, внушават стремеж към повече сигурност и самоизолация, смятат ред аналитици.

"Ако хората, сложили край на студената война, погледнат днешните събития, ще видят парадигмата изцяло сменена", коментира Елизабет Вале, изследовател от Университета на Квебек в Монреал, световноизвестен експерт по граничните стени.

40 000 километра

Сто и шейсеткилометровата линия на Берлинската стена наистина се е превърнала вече в място за разходки в пасторална атмосфера, обикнато от велосипедисти и тичащи за здраве.

Другаде обаче нещата не стоят така - в момента "сме сигурни, че има стени с обща дължина буквално колкото обиколката на Земята, сиреч 40 000 км", казва тя. Показател, силно нараснал от 20 години насам. Става дума за "71 стени", определени като структури, вкопани в земята и представляващи непреодолими препятствия.

Повечето се намират на азиатския континент - около Индия, в Китай, Корея и Близкия изток. Други са разположени по-специално в Централна Европа - Унгария и България, също и в САЩ, като прегради за мигранти.

Същевременно анкетите издават и тенденция към ерозия на демократичните системи в света.

Преди 30 години дойде краят на желязната завеса в Европа и "хората с радост видяха, че може да бъдат заличени граници, смятани за вечни, а днес навлязохме пак в епоха, когато се градят стени, създаващи страхове и разделение", констатира със съжаление Ник Бъкстън от Транснационалния институт - изследователски център, публикувал преди година доклад по този въпрос.

Как да си обясним завръщането на бариерите?

Глобализация

"В началото на 2000-те работната хипотеза бе, че причината са атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ" - с оглед джихадистката заплаха, обяснява Елизабет Вале.

Днес това са по-скоро последици от глобализацията. Стремежът сред част от обществата към възвръщане на националния суверенитет в един свят, изложен сякаш на всякакви ветрове.

Границите "никога не са изчезвали, освен на картите в нашето съзнание на европейски пътешественици", забелязва френският географ и бивш посланик Мишел Фуше в своя труд "Завръщането на границите".

"Да премахнеш границите ще означава да изличиш държавите; един свят без граници е свят на варвари", смята той. Дори германският пастор Йоахим Гаук, участвал в революцията от 1989 г. в ГДР, а после станал държавен глава на обединена Германия, днес настоява правителствата да налагат "в някаква форма ограничения", за да "уталожат страховете сред населението".

"Глобализацията породи две движения - движение към отваряне и движение към затваряне", додава Елизабет Вале, несклонна да хвали "глобалистите", пледиращи за абсолютна свобода на движение.

Грешка

"Една от грешките бе постулатът, че границите и суверенитетът ще изчезнат - а всъщност не е така", казва тя.

"Това веднага доведе до заразителен ефект на база популизъм" - било то в САЩ със "стената" на президента Доналд Тръмп срещу Мексико или с морската, каквато би желал да види в Средиземно море водачът на италианската крайна десница Матео Салвини, добавя изследователката.

Брекзит също се вписва в тази тенденция.

Защото - резюмира германският политолог Волфганг Меркел - същинската "стена" днес е най-вече онази между гражданите "космополити", печелещи от глобализацията, и онези, привързани към своята общност, които се страхуват или са ощетени от глобализацията.

Това развитие обаче тревожи някои германци, живели в комунистическата ГДР като Карстен Брензинг.

През 1989 г., преди падането на Стената, 21-годишният тогава младеж успява да мине отвъд Желязната завеса с риск за живота си. "Ние сме последното поколение (германци), израснало в една диктатура, ние сме свидетели на Историята" и "е наистина ужасно, че хората пак отправят повик за затваряне на границите", казва той. 

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види