Няма как през последните години да не сте забелязали бумът на тротинетките. Тези симпатични превозни средства с опростена конструкция имат забавна и почти драматична история, която на моменти звучи невероятно. От простичкото си, но практично начало като дъска върху чифт ролкови кънки, днес тази измишльотина превъзхожда технологично много от по-широко използваните возила.

Това интересно устройство било изобретено от находчиви германски деца през 1817 г. За направата му били използвани стари ролкови кънки и отпадъчни дъски. Очевидно изобретението е екологично, удобно за управление, безопасно и забавно от самото начало.

Няколко десетилетия по-късно някои компании започнали да произвеждат първо дървени, а след това и метални тротинетки за деца. Тротинетките обаче се превърнали в забавление не само за децата, но и за възрастните.

Първата моторна тротинетка датира от 1915 г. Неин производител е нюйоркската компания "Autoped", специализирана в производството на такъв тип тротинетки. В периода между 1916-1922 г. продуктите на компанията намерили топъл прием във всички сфери на живота, ползвали ги пътници, полицаи, гангстери, пощальони, пилоти и феминистки. 

Моторната тротинетка станала известна, но никога не получила масово разпространение. Освен че била мощна, тя била първата в историята сгъваема превозна машина от такъв тип - с въздушно охлаждане, четиритактов, 155-кубиков двигател на предните колела, с предни и задни фарове, с клаксон и кутия с инструменти. Кормилната ѝ колона притежавала всички оперативни контроли и можела да се сгъва върху носещата платформа за по-компактно съхранение. Въпреки всички тези предимства, тя имала един основен недостатък – тежала 90 фунта (около 40 кг) и това я правело неподходяща за носене.

Много от ранните дизайни на тротинетки били с претрупан вид, нестабилни при каране и бързо повреждащи се. През 30-те години на миналия век се появила по-фина концепция за тротинетките. Те претърпели редица усъвършенствания. Новите тротинетки имали по-сигурни фарове и спирачки, предавки, окачване, резервни и допълнителни части, както и предпазни приспособления за краката.

На тротинетките, пуснати на пазара по това време, се гледало като на идеален транспорт, отчасти заради ограниченията на горивата заради войната.

Американските пътни полицаи и пощенски служители били едни от първите, изпробвали моторните тротинетки на "Autoped" като средство за бързо придвижване. Носели се слухове, че тротинетките били използвани от гангстерите като начин за бързо бягство. С тях те удобно се промъквали по тесните улички, където трудно можели да бъдат следвани от полицейските коли. Във филма на Фриц Ланг "M" от 1931 г. има дори и сцена, в която са включени и тротинетки. 

Тротинетката се превърнала в любимо земно транспортно средство на иконата в авиацията Амелия Ерхарт. През 1935 г. тя станала шампион на "Autoped", тринайсет години след закриването на компанията. Амелия прекарвала много време в пътуване, особено около летищата, и открила, че моторните тротинетки са най-добрият начин за придвижване. Тази мъдрост тя предала на многобройните си ученици. Тъй като Ерхарт била безспорен авторитет в разбирането на това как работят и как биха могли да бъдат усъвършенствани нещата, на примера ѝ се доверили безброй хора.

Тротинетката в онзи период се правела от дъска, в предната и задната част на която били закрепяни колела от ролкови кънки. Завъртането било възможно чрез накланяне или чрез втора дъска, свързана посредством шарнир с другата. Конструкцията на тогавашната тротинетка била изцяло дървена. Колелата били с диаметър 75-100 мм, със стоманени лагери, които произвеждали много шум, и при движението си, тротинетките звучали като "истинско" превозно средство.

В Националния архив на Германия (Bundesarchiv) е открита информация както за ръчно, така и за фабрично направени детски тротинетки, използвани не само за игри, но и за състезания в Париж, Берлин и Лайпциг през 1930, 1948 и 1951 г.

За период от около 50 години славата на тротинетките затихнала. Други безмоторно задвижвани превозни средства се радвали на по-голямо търсене. На мода сред деца и възрастни дошъл велосипедът, скейтбордовете също станали популярни, а тротинетките някак загубили своето обаяние. 

През 1974 г. компанията "Honda" създала тротинетка с педал и ръчна спирачка. Въпреки че управлението на този вид тротинетки изисквало повече усилия, отколкото това на обикновените, те станали популярни.

Истинската звезда на тези превозни средства изгрява идва през 1990 г. Тогава Вим Уботер (Wim Ouboter) преоткрил отново достойнствата тротинетката, тъй като единият крак на сестра му бил по-къс от другия. Тя не можела да кара велосипед, но можела да бута тротинетка, затова той усъвършенствал оригиналната идея и създал нова, по-надеждна версия.

Тъй като дървените и металните тротинетки не били устойчиви на атмосферните влияния – едните гниели, а другите ръждясвали, компанията "Razor" представила алуминиева версия. "Razor" променила напълно класическата тротинетка, като я направила по-стабилна и ѝ придала стил. Компанията не се придържала само към една версия на широко популярната играчка, тя произвеждала различни по цвят тротинетки, включително и за възрастни. Някои тротинетки на "Razor" имат по три колела, така че след тръгване, могат да бъдат карани с двата крака върху платформата. Това осигурява и по-голям баланс при карането.

Днешните алуминиевите тротинетки са на практика тихи. Те имат полиуретанови колела и единственият звук, който можете да чуете, са писъците на забавление или плющенето на дрехите от насрещния вятър при каране. Те имат куха тръба за кормилен прът и меки дръжки за захващане, от които ръцете трудно се изплъзват. Много от тях се сгъват и могат да бъдат поставени в раница, за по-безопасно съхранение. Тротинетката не заема толкова място, както велосипеда, и спокойно можете да я вземете със себе си, когато тръгвате на път.

Традиционната тротинетка, управлявана чрез избутване с крак, набира отново популярност. Тя е по-безопасна заради това, че се водачът стои изправен, контролира кормилото и е много тиха. Предпазливостта, разбира се, никога не е излишна – хората наоколо винаги бързат, затова трябва да се грижим за собствената си безопасност.

Тротинетката, за разлика от велосипеда, може да бъде карана и вкъщи. Когато е студено и децата са принудени да си седят у дома, можете да извадите колата от гаража, за да освободите малко пространство, където те ще могат да обикалят и да се забавляват доволно. Тротинетките бързо се превръщат в любимо средство на професионалните скейтъри и ако карането на тротинетка все още не е включено в списъка на екстремните спортове, то това вероятно ще стане скоро.

Превозното средство на бъдещето тежи малко над 10 килограма и само за няколко секунди ускорява от нула до гордите 20 километра в час. В много европейски страни електроскутерите набират голяма популярност. Въпреки сравнително високите им цени те се радват на голям интерес. Двама от всеки трима германци например смятат електроскутера за разумно допълнение към традиционните видове транспорт. В България карането на тротинетка се приема по-скоро за чудатост и приумица, но всъщност спестява много пари за градски транспорт. Разбира се, ако карате тротинетка по нашите географски ширини, бъдете особено внимателни за живота си. Културата на шофиране на родните водачи на МПС-та няма нищо общо с тази на германските.