Стенли Милграм

Нечовешки психологични експерименти от историята на науката

Заради откритията учените правят най-удивителните неща, например да се опитат да определят жанр на филм по състава на въздуха в кино залата или изобретяват бактериални батерии. Но не могат да се сравнят по сложност дори и с най-елементарните експерименти, свързани с човешката психика, защото тя е непредсказуема. Съвременните етични постулати са започнали да се формират отдавна – още от десетте точки на Нюрнбергския кодекс, приети през 1947 година в отговор на чудовищните медицински експерименти на Менгеле в концлагерите. Но сега ще разгледаме най-нечовешките експерименти, свързани с психиката на човека и животните, които днес някой надали би посмял да предложи.

Експериментът "Малкият Алберт"

Всичко започва 1920 година в Университета Джон Хопкинс, където професор Джон Уотсън и неговата асистентка се вдъхновяват от успехите на руския физиолог Иван Павлов – формирането на условни рефлекси при кучетата, и искат да видят дали това е възможно при хората. Те провели изследването за създаване на условен рефлекс, като се опитали да изработят реакция при човека към обект, който преди това е бил неутрален. Участник бил деветмесечният "Алберт Б."

Проверявайки реакциите на момчето към предмети и животни, Уотсън забелязал, че бебето проявява симпатия към белия плъх. След няколко неутрални показвания, започнали да показват белия плъх, като удрят с чук по метал – в резултат Алберт започнал да изпитва панически страх не само към плъха, ами към всякакви други пухкави животни, макар и да не са били съпровождани с никакъв звук.

Сложно е да си предтсавим какво ли е могло да се случи по-нататък с психиката на момчето след подобни манипулации – предполага се, че момчето е починало на 6-годишна възраст, като причината не е свързана с експериментите.

 

"Ефектът на свидетеля"

Този експеримент е проведен през 1968 г. от Джон Дарли и Биб Латане към хора, които са били свидетели на престъпления и не са предприели никакво действие, за да помогнат на жертвата. Авторите били особено заинтригувани от убийството на 28-годишно момиче, което било пребито до смърт пред очите на десетки хора, които не попречили на престъпника. Важно е да се направят няколко пояснения – първо, информацията за "38-те свидетели", за която се е писало в The Times, не била потвърдена в съда. Второ, по-голямата част от свидетелите не видели убийството, ами само чули викове, като си мислели, че това е поредната драма между двойката.

Дарли и Латане провеждали експеримента си в аудиториите на Колумбийския университет, където на всеки от участниците давали да попълни обикновена анкета, а след време пускали дим в стаята. Оказало се, че ако участникът е сам, то той много по-бързо съобщавал за дима, отколкото ако в стаята имало няколко души. Така авторите потвърдили "ефекта на свидетеля", който доказва, че "другите трябва да действат, не аз". Постепенно експериментите ставали все по-малко етични – от дима преминали към запис на човек, който се нуждае от спешна медицинска помощ.

 

Експеримент на Милграм

Автор на този експеримент е Стенли Милграм, който искал да разбере какво карало добросъвестните хора на Третия райх да участват в жестоките атаки на холокоста. И как сътрудникът на Гестапо Адолф Aйхман, който е отговорен за масовото унищожаване на евреи, заявява в съда, че не е правил нищо лошо, а просто е следил за реда.

Във всеки експеримент имало "ученик" и "учител". Макар и Милграм да говори за случайно разпределение между ролите, на практика участникът в експеримента бил "учителят", а "ученикът" бил нает актьор. Те седели в съседни стаи, като "учителят" трябвало да натиска бутон, с който праща на "ученика" ток с ниско напрежение всеки път, когато вторият даде грешен отговор. "Учителят" бил наясно, че с всяко натискане силата на тока се увеличавала, за което говорили стенанията и виковете, имитирани от актьора, в съседната стая. Ученият направил заключение, че ако това се случвало наистина, то "учителите" биха убивали "учениците" си.

Опит на Харлоу с маймуни

През 50-те години Хари Харлоу от Уисконския университет изучавал развитието на децата върху макаци. Той ги откъсвал от майките им, като заменял майката с кукла имитация. При това "майката" нямала никаква функция, а малкото се хранело от тръбичка. Въпреки всичко бебето прекарвало по-голямата част от деня си около "майката". Също така той сплашвал малките, за да докаже, че те разпознават "майката" като защитник. 

Експериментите на Харлоу били прекратени заради правилата на APA, които са против насилието и жестокостта спрямо животни и хора.

 

Експериментът "Сини очи – кафяви очи"

Началният педагог Джейн Елиът през 1968 година провежда изследване, за да демонстрира, че всяка дискриминация е несправедлива. Опитвайки се да обясни на учениците си какво е дискриминация, ден след убийството на Мартин Лутър Кинг предлага да направят упражнение, което по-късно влиза в учебниците по психология. Тя разделила класа на групи – едните със сини, другите с кафяви очи, като твърдяла, че едната група с нещо е по-добра от другата.

Елиът цитира фалшиви научни изследвания, в които се твърдяло, че групата ученици със сини очи е по-умна и съобразителна от тази с кафяви. И съвсем скоро групата със сините очи започнала да превъзхожда другата, като била по-активна и се представяла по-добре в клас.

Етичността на този експеримент се поставя под съмнение, но някои от участниците твърдят, че този експеримент е променил живота им към добро, позволявайки им да изпитат върху себе си дискриминацията.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види