Повече от половината жители на Афганистан не са в състояние да покрият основните си нужди. Те живеят с по-малко от долар на ден.

"Мисля, че състоянието на бедност в Афганистан днес е дълбоко и широко разпространено", каза Шубхам Чаудхури, бивш директор на Световната банка за Афганистан пред Асошиейтед прес. Според него повече от три четвърти от населението е близо до нивото на мизерия.

Засилената финансова борба, която страната преживява, както и закриването на стотици училища поради конфликти и лошо прилагане на трудовото законодателство доведоха до увеличаване на детския труд. Миналата година ООН съобщи, че над 2 милиона деца в Афганистан на възраст между 6 и 14 години извършват работят срещу заплащане.

"Децата ми се събуждат рано сутрин и веднага след молитва започват работа. Не остава време за училище.", разказва Атиклала, който работи в тухлена фабрика със семейството си, включително и с 10-годишния си син - Камран.

Доклад на Световната банка заяви, че политическата стабилност и увеличаването на сигурността в страната могат да помогнат за връщането на квалифицирани работници от чужбина и да насърчат инвестициите. Но бъдещето на Афганистан е все още неясно.

Голяма част от милиардите долари, предоставени от САЩ и други правителства, не са достигнали до населението на страната или уязвимите групи. Парите останаха в джобовете на нелоялни лидери. А Афганистан има най-бавния темп на икономически растеж в цяла Южна Азия през 2018 г. поради суша, вътрешни конфликти и корупция. Това заедно с екстремната бедност извади голям процент от децата от учебните заведения. Днес невинните жертви на авторитарния режим прекарват дните си в просия по улиците или са принудени да работят, за да оцелеят.

Условията на работа са много тежки – както за децата, така и за възрастните. Много селяни работят в тухлени пещи в задушаващата лятна жега, за да изплащат заеми, предоставени от собствениците на тухлени фабрики, които теглят, за основни нужди. 10-членно семейство, работещо в такава фабрика, изкарва среден доход  от 12-18 долара на ден, в зависимост от общата си производителност.

И въпреки че в Афганистан има закони за детския труд, те не се прилагат, особено в селата, където хората са силно икономически подтиснати. 65-годишният Ян Ага работи в тухлените пещи, за да изплати заеми, които е взимал за изхранване на семейството си в продължение на три десетилетия. Той споделя, че не вижда край на мизерията. Към него се присъединяват и четиримата му сина и той е убеден, че  това ще бъде съдбата и за следващите поколения.

"Постоянно се притесняваме за бъдещето. Не знаем колко дълго ще живеем с подобни икономически проблеми, кога ще можем да живеем собствения си живот, кога ще можем да дишаме на свобода. В момента сме като роби.", казва Ян Ага. За бедните в Афганистан това е единственият начин да оцелеят, докато икономическата и политическата ситуация в страната не се подобрят.

Затова образованието на децата е от ключово значение. Това е основният инструмент за прекъсване на "робския" цикъл и бъдеще, различно от това на техните родители. Проблемът на Афганистан не е изолиран. По целия свят на децата се отказва основното право на образование поради политически, икономически и културен натиск.