В България сме наясно, че висшите държавни служители се избират по схемата за лоялност към властта. Обикновено не блестят с образованост, демонстрират пълно безхаберие към езика, а професионалните им умения са на средно ниво. Защо тогава номинацията на Иван Гешев за главен прокурор отпуши толкова бурни реакции при положение, че не излиза извън очертаната скица за държавна длъжност?

Иван Гешев сам по себе си не е проблем. Той е олицетворение на държавните институции, които се превърнаха в антипод на това, което трябва да представляват по закон. По-големият проблем е, че членовете на Висшия съдебен съвет, които трябва да отстояват съдебната власт и да предлагат решения за нейното реформиране, мислят еднакво. А най-големият проблем е, че политиците, които имат властовия ресурс да променят Конституцията по начин, който ще елиминира безволевите кариеристи, от десетилетия не правят нищо по въпроса.

Според законовата процедура кандидатите за нов главен прокурор се предлагат от поне трима членове на колегията. Пленумът на ВСС е от 25 души, а кандидатът, който събере най-малко 17 гласа, става новият главен прокурор на България. Тази година обаче имаме прецедент. Номинацията на Иван Гешев не е гласувана от трима души, а от всички 11 прокурори във Висшия съдебен съвет. Това означава, че Гешев е единствен кандидат за главен обвинител в държавата, на практика без конкуренция.

На 24 октомври Пленумът на ВСС трябва да проведе публично изслушване на кандидатите, а след това ще гласува. Изборът им се прехвърля в ръцете на президента, който трябва да подпише указ за назначаване на следващия главен прокурор.

Професионалната подкрепа без аналог в историята показва, че не Гешев е проблемът, а моделът, по който е издигнат като кандидат. Ако все още се питате защо се вдига толкова шум за една номинация в страна, пълна с абсурдни назначения, трябва да знаете, че позицията на главен прокурор фактически има неограничена власт, а се избира от десетина души.

Главният прокурор наблюдава спазването на законността в държавата и привлича към наказателна отговорност хората, които прекрачват закона. По дефиниция той трябва да е безпристрастен и да се води единствено от правосъдието, но при Гешев не е така. Той е протеже на настоящия главен прокурор Сотир Цацаров и е тясно свързан с управляващата партия. Това хвърля сериозни съмнения за законосъобразността на обвинителните актове, които ще издаде.

Самият Иван Гешев казва, че не вярва в разделението на властите, но всеки грамотен гражданин би трябва да разбира, че, ако съдебната, изпълнителната и законодателната власт не са независими една от друга, възниква диктатура. Едноличната власт ще наложи режими и произвол. В този смисъл не само е препоръчително, а е задължително кандидатите за главен прокурор да са независими магистрати.

Липсата на други кандидати не е момент на сантименталност и романтика за прокуратурата, а скандал, който би трябвало да доведе до масово недоволство в цялата страна, но тук не се случва. Протестите в България все не успяват.

Готовият отговор е, че хората се страхуват, но като че ли никой не си задава въпроса от какво са изплашени. От една страна, хората дотолкова са потънали в своите грижи, че не проявяват и минимален интерес към политическата обстановка в страната. Не забелязват, че между решенията на парламента, ниските доходи и проблемите в инфраструктурата има връзка. Воюват на дребно с кредитори, работодатели, касиерите в магазина, но не заемат позиция спрямо системата, която създава тези условия.

От друга страна, властта създаде желязна хватка, започваща от културата, която наводнява пазара с книги с неизпипана и откровено бездарна художествена стойност, за да може авторите, които имат какво да кажат, да не се забелязват. Следва образованието, което стратегически игнорира писатели с изявена гражданска позиция, а набляга на конфликти, които вече не са актуални. И за финал са медиите, които действат като пропагандна машина. Начинът да се запази подобно обществено положение е чрез липса на свобода и алтернативни гледни точки.

Борисов и кабинетът му спят спокойно при всеки намек за гражданско недоволство, защото знаят, че апатичният електорат е на тяхна страна. Постигнали са най-доброто, което могат, от абсурдната демокрация – пълно безразличие към управлението в държавата. Нанизът от лоши решения на това правителство и тези преди него накара хората да се притесняват за основите си житейски нужди и да пренебрегват отговорните за ситуацията. Отделно от това, медиите и образованието се погрижиха да изменят ценностите, така че ако един политик се докаже като крадец, да мине между капките, но ако е хомосексуален, да последва публично линчуване.

Протестите са провокирани от гняв, а гневът – от достатъчна осведоменост и интелект, който отчита, че нещо не е наред. Някъде по пътя връзката е прекъсната и затова, докато в София протестират, останалата част от държавата мълчаливо гледа протеста по телевизията.