Каролин Нели Перо от Франс прес

Равенство между мъжете и жените при наследяването, консолидиране на демократичните институции: при смъртта си президентът Бежи Каид Есебси, приветстван като важен деец на прехода след революцията в Тунис, оставя незавършени няколко големи проекта.

Почти единодушни прояви на почит го приветстваха като държавник, който е имал силно чувство за дълг към нацията. Изкусен политик, той успя да помири страна, разделена между ислямисти и леви партии и да гарантира стабилността след тежка политическа криза през 2013 година.

Вървейки по стъпките на своя образец за подражание Хабиб Бургиба, бащата на туниската независимост, той искаше да остави своята следа в историята, опитвайки се да прокара нечуван в арабския свят закон, който би изравнил правата на наследниците от мъжки и женски пол. Деликатна тема, защото засяга религиозната идентичност на страната.

"Това беше неговият завет", подчертава опозиционният депутат Рияд Бен Фадел. "В негово отсъствие ще бъде много сложно да се внесе този текст отново, без неговата подкрепа", добавя той.

След като оповести закона през 2018 г., той се оказа лишен от необходимата подкрепа, за да го прокара.

"Неговата партия се фрагментира поради политическите маневри на сина му: това раздроби гласовете й", смята Йосра Фрауес, председателка на Туниската асоциация на демократките. Тъй като нямаше "обединен и усърден парламентарен блок", той не успя да подложи на гласуване този текст.

Президентът оставя след себе си политически пейзаж, обхванат от безпорядък, след борбите между клановете, които разкъсаха президентската партия Нидаа Тунес, основана от Есебси през 2012 година. Тази формация днес се оказва избутана на заден план, след като през 2014 г. спечели президентските и парламентарните избори.

"Архитектът"

Братоубийствена борба за власт между премиера Юсеф Шахед и сина на президента Хафед Каид Есебси съсипа партията. През последните години последният се сблъска със силна съпротива в партията Нидаа Тунес, но остана начело с цената на значително разцепление.

Покойният президент "внасяше елемент на напрежение в политиката на Тунис", смята депутатът Гази Шауаши, лидер на партия Демократично течение. "Той допринесе за това синът му да бъде лидер на Нидаа Тунес, противно на интересите на партията си".

Тази имплозия на "модернисткия" полюс, изправен пред ислямистите от Ан Нахда, прави резултатите от следващите избори несигурни и открива пътя пред "множество партии, които ще имат незначително влияние", смята политологът Селим Харат.

Друг изоставен проект: Конституционният съд. Всички парламентарно представени партии забавиха, поради политически сметки, създаването на този изключително важен стълб на демокрацията, очаквано от 2014 година.

Залогът е още по-голям, защото туниската конституция, приветствана през 2014 г. като умел компромис между ислямисти и прогресисти, запазва по редица социални теми двусмислие, което ще трябва да бъде тълкувано от Конституционния съд.

Но поддръжниците на консенсуса, постигнат между Нидаа Тунес и Ан Нахда, държаха да запазят тази двусмисленост, за да предпазят съюза, който издържа до края на 2018 година.

Президентът Есебси "беше гарант на Конституцията, но не използва таланта си да води преговори, за да подтикне партиите към постигане на единна позиция", подчертава Харат.

Партиите търсеха предимно кандидати, които да са на близки до техните идеологически и политически позиции, вместо да подкрепят независими кандидати, признати заради компетентността си.

Деветият опит за избиране на четирима членове на Конституционния съд от парламента се провали малко преди смъртта на Есебси, което де факто отложи всякакви решения до 2020 г., поставяйки в опасност демократичния преход в деликатен период.