Моцарт обичал запоите с приятели, само че те не винаги споделяли настроението му, а най-вече вечерта на 3 ноември 1787 година, ден преди премиерата на операта "Дон Жуан" в Прага. Днес тя е едно от най-известните музикални произведения в историята, истински шедьовър, представяна по цял свят, векове наред, но часове преди премиерата Моцарт имал голям проблем - все още не е написал въвеждането. Геният на музиката бил експерт и в друга област - отлагането и точно в този ден бил готов да прави всичко друго, но не и да работи.

Според история, публикувана през 1845 година, към полунощ приятелите на композитора го убедили да се прибере у дома и да се заеме с недовършената работа. През цялата нощ задрямвал, а съпругата му го будела, но в крайна сметка произведението било завършено и изпълнено на следващата вечер, без да е репетирано.

С тази история с елементи на библейска притча искам да кажа, че отлагането не е задължително нещо дяволско, което ще ви съсипе живота. Има много голяма вероятност да се обвиняваме и срамуваме от постъпка, което на практика действа в наша изгода.

Но преди да обясня защо отлагането не винаги е лоша идея и дори може да ви помогне професионално, ще разгледам психологическия му механизъм. Защо отлагаме сериозните задачи и търсим различни форми за разсейване на вниманието? Хората често приемат, че пилеенето на време в интернет е модерна форма на ленивост, но въпросът е по-сложен.                                  

Когато сме изправени пред заплетен ангажимент, мотивацията естествено намалява. Демотивиращи фактори като например страх от провал, страх от признаване на грешки, поемане на отговорност, липса на контрол над ситуацията, ниска самооценка, зависимост от чуждото мнение, физическо или психическо изтощение също тласкат човек към едно безкрайно отлагане.                                                                                         

Накратко казано, отлагането може да се обозначи също като липса на мотивация и липса на енергия. А колкото по-дълго продължи, толкова по-вероятно е да се превърне в навик.

Хората, които са по-склонни към този тип поведение, имат твърде абстрактни цели, не са наясно какво искат да постигнат и не виждат конструктивна идея зад действията си. Може и постижението, към което вървят, да е твърде далеч, а в близко бъдеще да не се забелязват награди за усилената им работа. Възможно е и да са слепи оптимисти, които не посягат към проблема, понеже вътрешно вярват, че трудностите ще се изчистят от само себе си. Или са прекалено нерешителни и се страхуват от последствията на волята си. В редицата са и хората, които саботират собствения си прогрес, тъй като подсъзнателно са убедени, че не заслужават да им се случи нещо хубаво.

Образователната ни система е такава, че не насърчава природните заложби, а ни възпитава в следване на инструкции. Но периодът, в който трябва да си отговорим на трудния въпрос – какво наистина искам, винаги идва. Тогава извадките във Фейсбук "Следвай страстта си" и "Прави това, което обичаш" не звучат като насоки. По-лесно е да споделим мъдрите мисли и да продължим да отлагаме.

Какво обаче се случва в умовете ни? Отваря се магическа кутия, която изобретява какви ли не дейности, с които да си запълним времето, вместо да обърнем внимание на чакащите ни задачи. Появяват се различни идеи, които повечето хора пренебрегват, защото гледат на тях като на средство за разсейване.  

Програмистът Матис Ебнер решил да запише тези идеи и открил интересен образец – колкото по-спешно трябва да приключите задача, която ви е неприятна, толкова по-добри ще са идеите ви. И под по-добри има предвид, че заради краткия срок умът автоматично ще елиминира безполезните предложения и ще се концентрира върху това, което е наистина продуктивно.

Дясна ръка може да се окажат и социалните мрежи. Ако например се колебаете за сферата, в която искате да се развиете професионално, прегледайте страниците, които сте харесали във Фейсбук и ще разберете кои са най-големите ви интереси.

Така че може да използваме пилеенето на времето си в интернет, за да си отговорим на някои важни въпроси и да разберем повече за себе си. Затова следващият път, когато трябва да учите или ви изпратят неприятен проект, дръжте лист и химикал наблизо, за да записвате мислите, които минават през главата ви, докато отлагате. Използвайки идеите на тази магическа кутия, която се отваря пред нещо досадно, може да определим желанията си и да начертаем посока за изпълнение без терапия и врачки. В този смисъл, пожелавам на всички приятно отлагане!