Улица "Каталин" от Магда Сабо
"Улица "Каталин" на унгарката Магда Сабо се появява през далечната 1969 г., преди "промените"... Много сурова книга. Сурова към героите, но същевременно добра към хората /освен към съзнателните носители на злото в лицето на Войника/. По-силните образи на Сабо са женските, те са и по-интересните. И тук, подобно на "Вратата", героините са оградени с изкуствена стена от реалния свят. А когато тази стена се руши, те се оказват беззащитни, непригодни за живота или нещастни до края на дните си. Дори най-силните от тях. Тази тема дълбоко и много драматично е разработена в романа "Улица "Каталин".
Романът е построен сякаш в две плоскости. Основният сюжет се разпростира в два основни хронологични раздела, еднакво важни за всички действащи лица, макар и по различен начин запечатали се в тяхното съзнание. Предшества ги кратко експозе – три малки глави, три "места на действието", в които ние заварваме героите, когато самото действие е вече преживян, но едва сега истински осъзнат живот.
"Местата на действие" са три, защото всички те, героите, отдавна вече са далече един от друг, отдавна са изгубили своята улица "Каталин", образ на безоблачния свят, макар тя да продължава да живее в тях, редом с тях. За Ирен и Балинт – географски близо, за безволевата и отнесена извън родината си Бланка – в мечтите, които за нея са единствената истинска реалност, за убитата Хенриета – в този смътен, но смело конструиран от автора неин свят, от който тя постоянно се изпълзва при онези, които я помнят и мислят за нея, опитвайки се да разберат как е могло да се случи това жестоко, безсмислено нещо, което се случва и с нея, и с всички.
Трите семейства от улица "Каталин" са живели толкова чисто и задружно, толкова по човешки топло и красиво, че откъснатата от фашизма органична част от тази общност – еврейското семейство на Хенриета - оставя в самия живот на всички герои зееща и незарастваща рана. И те вече не могат да бъдат щастливи в оставащия им живот и мислено всеки по своему кръжи в търсене на пътища към изгубеното щастие. Всички тях паметта упорито ги връща ту в техния ограден, чист вчерашен свят, ту към травмите от войната. Всички чувстват, че там, на улицата на тяхната младост са изворите на всичко светло, но и оттам идва и тяхната непригодност към реалния живот, превърнала се в лични неуспехи, престъпна безотговорност, довела дори до загуба на родината, до дълбоко лично опустошение. И с безвъзвратна очевидност на героите им се разкрива онази горчива истина, че в действителност те не са умеели да живеят и да обичат, затова се изгубват един друг.
Обновената, застроена отново улица "Каталин" в края на романа, със заселилите се на нея нови, изпълнени с живот семейства, с деца, така приличащи на своите печални предшественици, само външно повтаря разпределението на персонажите, тъй като те живеят в друг, по-умен свят, над тях не тегне войната, не ги заплашва расизъм.
Улица "Каталин" в романа на Магда Сабо израства като символ на родината, по която не е достатъчно да тъгуваш, която трябва да разбираш и да обичаш с действията си, само тогава ще успееш да я запазиш.