Всяка сутрин, щом посегна към телефона и преди всичко друго отворя Фейсбук, си давам сметка, че живеем в кошмарния свят на Джордж Оруел от романа "1984". В него се разказва за общество на бъдещето, което води безсмислен, роботизиран живот и е контролирано от "Големия брат". В миналото нито едно правителство, религиозно или социално движение не е успявало да наблюдава действията на своите последователи в подробности, както става днес. А най-ироничното е, че представяме информацията за себе си по желание, под формата на игра.

През последната седмица милиони потребители се побъркаха по приложението Face App, което е на пазара от 4 години. Веднага се замислям: не е ли странно, че приложения, които изискват лична информация, се превръщат в мода и склоняват огромна тълпа да отворят широко вратата към галерията си от снимки. Точно както преди години манията Pokemon Go ни предразположи да предоставим актуално изображение на домовете си, работните места и улиците, по които ежедневно вървим.

Страхувам се да пусна въображението си на свобода и да си представя защо някои компании се нуждаят от толкова детайлни аспекти на личното ни пространство. В случая с Face App и сродните му приложения спекулациите са, че целта в колекционирането на снимки е създаване на алгоритъм за разпознаване на лица. Не е ясно за какво ще се използва, но сега не искам да анализирам теориите на конспирацията, а да разсъждавам логично.

Цитирани от BBC, създателите на приложението съобщиха, че в базата им данни са само качените от потребителите снимки за редактиране, а не цялата папка с изображения от телефона. Дори добавят, че по-голямата част от тях са изтрити от сърварите до 48 часа след качването им. Те напълно отхвърлиха твърденията на Джошуа Ноци, създател на мобилни приложения, който казва, че Face App е свалило цялата галерия на потребителите, без да иска разрешение.

Френският изследовател по сигурност в кибер пространството с псевдоним Елиът Алдерсън е разследвал кой е прав и кой е крив в спора и не е установил групово качване на снимки, освен тези, които потребителите сами са предоставили. Няма как обаче да се отрече, че създателите са измислили доста хитър начин за събиране на снимки. На практика Face App не ви показва с точност как ще изглеждате, когато остареете, защото използва един шаблон, а биологично не остаряваме по един и същ начин. От значение са генетичното наследство, начина на живот, склонността към развиване на определен тип заболявания.

Появи се също и информацията, че Face App са дело на руска компания и сенатори от САЩ поискаха от ФБР да разследва приложението, тъй като виждат опасност във факта, че милиони американски лица са попаднали на вражеска територия. Наистина, офисите на Face App са разположени в Санкт Петербург, но "облакът", който съхранява информацията на потребителите е в САЩ. Така че на теория не би трябвало да има проблем. Много хора може би недоумяват защо се вдига такъв шум за споделените ни данни. И щом не сме престъпници и не планираме терористичен удар, има ли нещо лошо няколко компании да събират лична информация?

Да започнем от това, което знаят за нас. От Фейсбук може да се разбере местоположението ви, статусът на романтичната ви връзка, интересите ви, какво е образованието ви, къде работите, къде и какво пазарувате, къде пътувате, с кого се виждате. От Инстаграм става ясно какви места посещавате, от Туитър – какви са убежденията ви. Със Снапчат давате доста точна представа на обстановката около вас, а от Месинджър интересуващите се от вашите данни ще знаят и майчиното ви мляко. Ако разширим обсега и добавим свързаните профили към банки и имейл, ще се знае как и с кого изразходвате времето и бюджета си във всяка една секунда.

Накратко, материалът онлайн не е информация за живота ви, това е животът ви и би трябвало всеки да е загрижен как се използва. Един от екзистенциалните въпроси на съвремието е как използват данните ни онлайн. Върви илюзията, че профилите ни в социалните мрежи са безплатни, но всъщност плащаме за тях с нашата поверителност. Най-печелившият бизнес в момента е търговията с лична информация, а според официалните сведения предназначението е хипер целенасочено рекламиране.

Мрежата е зона на наблюдение, в което някои компании извличат максимална печалба от неприкосновеността на личния ни живот. Обратно към романа на Оруел, такава среда унищожава средната класа и налице са две касти – на наблюдателите и наблюдаваните, на контролиращи и контролирани. Фактът, че има каймак, който знае всичко за нас, ни поставя в уязвима позиция. Фактът, че не може да се доверим на 100%, че тази информация няма да се продаде зад гърба ни, ни кара да стискаме зъби. 

Как да поемаме рискове и да влезем в спор с големите клечки, когато най-интимните ни тайни може да излязат наяве само с няколко клика или само с няколко клика да се разберат слабите ни места? При най-доброто развитие на обстоятелствата ще се превърнете в герой на меме поредица, а в най-лошия – данните ви може да се използват за неособено благородни дела.

Изчерпателната справка за живота ни не е игра, но призивите за тотален отказ от социалните мрежи, телефона и интернет са нереални. Технологията вече е част от живота ни, дори вече водим паралелен живот в онлайн пространството. Затова вярването, че може да го изтрием и забравим с натискането на един бутон, е заблуда.

Но идеята, че може да имаме контрол, не е толкова неосъществима. Просто трябва да се поставят граници и да не се поддаваме на адикцията за споделяне на всичко, по всяко време и навсякъде. Трябва и да четем условията при инсталирането на някое приложение, така че когато ви поиска пълен достъп до галерията и профилът ви във Фейсбук, да помислите разумно, преди да го направите.

В противен случай ще загубим представа кое е лично и кое за общо ползване. Технологиите отчасти ни превърнаха в роботи, но ние трябва да помним, че не сме само username за белия правоъгълник, а и хора.