Живеели по съседски две семейства, деляла ги една ограда. Децата им искали домашен любимец, така едното купило заек, другото кученце - немска овчарка.

Тогава започнали да спорят:

- Кучето ще изяде нашето зайче!

- Нищо подобно, то е още малко. Двете ще израснат заедно и ще станат приятели!

Оказало се точно така. Било напълно нормално заекът да ходи при кучето да си играят, за радост на децата, които тичали и се забавлявали с тях.

Така годините минавали, един ден собствениците на заека заминали на кратка почивка в края на седмицата. В неделния следобед, докато техните съседи спокойно си приготвяли лека закуска, немската овчарка се втурнала в кухнята, държейки заека между зъбите си – проскубан, целия в кал и… мъртъв. Естествено за смъртта му обвинили кучето, което изяло такъв бой, че едва не го убили.

Мъжът казал:

- Съседът беше прав. Какво ще правим сега?! След няколко часа те се прибират! Как ще реагират децата им, като разберат за заека?

Всички се спогледали, а бедното куче скимтяло отвън и лижело раните си. Не е известно кой предложил идеята, но изглежда тя била единственият изход от положението:

- Да почистим и измием заека, да го подсушим със сешоара и да го сложим в къщичката му.

Така и направили, а резултатът бил повече от добър – заекът изглеждал като жив. Скоро чули, че съседите пристигат. Мигом се чули писъци.

- Видели са мъртвото зайче - решили ужасените съседи.

След пет минути собственикът на заека затропал на вратата, изглеждал сякаш току-що е видял призрак.

- Какво има? Защо си пребледнял така? – попитал съседът.

- Заекът, зайчето...

- Какво му е на зайчето?

- То умря!

- Как така? Сутринта му нямаше нищо!

- Какво говориш? То умря в петък!

- В петък?!

- Да. Преди да тръгнем, децата го погребаха в задния двор, а сега се появи отново!

Историята свършва тук. А какво се е случило в действителност?

От петък кучето обикаляло двора и търсело своя другар. Накрая, в най-отдалечения му край, подушило миризмата му и започнало да рови, открило заека, закопан в плитък гроб. Какво можело да направи, освен да го измъкне оттам и да го занесе на господарите си. Вероятно се надявало, че ще му помогнат и двамата пак ще тичат на воля...

Подобни истории ни карат да се замислим за наказаното добро.

Защо хората затварят очи за добрите постъпки?

Учат ни, че доброто поражда добро, а злото – зло. Защо тогава доброто поражда зло?

Защо хора, на които помагаш, се отнасят зле с теб?

Защо е толкова трудно да кажеш "благодаря" и да отвърнеш с добро?

Въпроси, на които всеки сам търси отговорите.

А героят на тази история е едно куче…