Ето затова трябва да се гледа всяка една българска продукция, защото е възможно от пренебрежение или насадени чувства да пропуснете истински филм на европейско ниво.

Аз лично забавих гледането на "Снимка с Юки" нарочно, исках да проверя до колко мои познати ще стигне и дали някак естествено ще влезе в разговорите ни.

За съжаление, извън фестивалната еуфория не съм забелязала кой знае какво оживление.

Филмът няма да достигне и до широката публика, защото не е патриотичен, не свири по тънките струни и определено не е лесно смилаем.

Пресяда, както го прави чувството за вина, което често си препредаваме с охота.

Но позволете да вляза в конкретика, все пак е разказана една добре поставена история. Тя е по едноименния разказ на Мирослав Пенков от сборника "На изток от запада".

Режисьорът Лъчезар Аврамов и сценаристът Димитър Стоянович, стъпвайки на тази база, правят една нова история с други разклонения и герои.

Работата на оператора Торстен Липсток е толкова прецизна, че докато гледах филма постоянно си мислех за окото на камерата и къде ще ме отведе то и как ще подходи.

Кастът на филма също е направен блестящо. В главните роли си партнират Руши Видинлиев и японската актриса Кики Сугино. Руши прави страхотно превъплъщение, дори самият факт, че се разплака наистина въздействащо, срутен под емоции, които успя да предаде, ме спечели като негов кино фен. Сугино, която има впечатляваща международна кариера, е актриса от висок ранг. Физическото й пресъствие, вербално и невербално, дава усещането за чувствителност и чупливост, които обаче са силни, отстояват и градят характера на персонажа. 

Те играят семейна двойка, която има сериозни репродуктивни проблеми, живеят далеч от родните си места и близки, като всячески се опитват да надградят отношенията си с дете.

Както мнозина от нас го правят, скрили грижливо обаче в себе си индивидуалната невъзможност за щастие. То, както много добре знаем, не идва отвън, а се отглежда вътре в нас. Въпреки това и двамата вярват, повече съпругът, че заслужават да имат деца и семейна хармония, защото на добрите хора трябва да им случват добри неща.

Дотук добре. Как идва конфликтът? С човешко разделение, разбира се. Та нали привидно светът е разделен на добри и лоши, на черно и бяло.

Неполучавайки подкрепа от деспотичната си майка, Георги решава да заведе съпругата си, преди третата решаваща ин витро процедура, на село в къщата на дядо му и баба му.

Там, разбира се, разцъфва милата родна картина на западналото българско село, в което са останали стари и отчаяни хора, съжителстващи с ромите, които са виновни за всяко зло.

Ето тук идва големият скок на този филмов разказ, че вади от клишето циганите. Те не са познатият фон, а пълнокръвни герои, особено в лицето на боксовия шампион Серафим Тодоров, който обживява самия себе си.

Японската съпруга, въпреки непрестанно вперените погледи в нея от всички страни, е очарована от живота на село и най-вече от другите аутсайдери – ромите.

Тя иска да ги снима със своя Polaroid за моментни снимки и да види как живеят. Тук предразсъдъците заработват с пълна сила и Георги е категоричен, че няма да ходят в тяхната махала. Разубеждава я, че те не са такива като от нейните представи с дайрета и кристални топки.

И съответно с впускат в къде-къде по "безопасното" занимание да шофират и да правят снимки. Поради невнимание, и от страна на двамата, Юки блъска едно ромско дете на пътя. Какво се случва по-натам е ваша задача да узнаете. Филмът е все още по кино салоните.

Ще ви бъдат поставени фундаментални въпроси, без да се дават конкретни отговори, както по принцип прави голямото изкуство.

Като да речем: възможно ли е да преработим вината, как се живее с нея и защо едни хора са свикнали да носят това бреме и са готови да бъдат наказани, а други, наречени често "добри", никога не са готови да бъдат виновни.