Всеки втори българин не би гласувал за кмет, ако той е гей, от турското или от ромското малцинство показва проучване на "Отворено общество” във връзка с предстоящите местни избори. Според анализите от 2018 година 70% от анкетираните няма да гласуват за кандидат с хомосексуална ориентация, 65% не искат за кмет човек с ромски произход, а 63% - представител с турско потекло или мюсюлманско вероизповедание. Дотук нищо ново. Иронията идва от друго убеждение на масовия българин – че у нас няма дискриминационни нагласи и че правата на малцинствата за защитени.

Иска ми се да не изпадам в старата политическа коректност и празно кръжене около бездънната яма с приобщаването на различните общности, в която се изсипаха и средства, и обещания, без да се стигне до конкретно решение. Предпочитам да обсъдим скрупулите ни към малцинствата, защото рядко някой слага пръст в раната и казва директно, че от програмите за интеграция зависи бъдещето на България.

Друг факт, пред който упорито си затваряме очите, е, че броят на малцинствата расте, а българското население застарява. България е сред застаряващите държави в Европа и в бъдеще ще има нужда от свежа работна ръка и неизползвания потенциал, който закърнява в малцинствените групи.

Колко мозъци в тази държава нямат шанс за развитие, защото са изтеглили късата клечка на съдбата и са се родили в социално слабо ромско, помашко или турско семейство? От една страна, самите те си вредят, спазвайки традициите на катуните, патриархалния ред и ранните женитби, но и българското мнозинство не помага, като ги изолира и гледа със съмнение. Нашата ксенофобия е сред основните причини за спъване на програмите за интеграция. Голяма част от българите дори не познават мюсюлмани или гейове, но имат твърдо и непоклатимо мнение за тях.

По навик свързваме турците в България и българо мохамеданите с ДПС, но ако бяхте прегледали листа на партията на последните избори за евродепутат, щяхте да видите, че интелигентните и образовани хора от турското малцинство са изтласкани от депутата Делян Пеевски, а той има толкова общо с българските мюсюлмани, колкото и Доналд Тръмп.

Ловката политика на ДПС да прокарва свои хора в ключови места и институции не е равносилна на грижа за турското малцинство, защото голяма част от проблемите им остават нерешени, а представители на партията има в почти всяка община, малка или голяма.

Освен управленска роля и делегат на малцинството, интеграцията и уеднаквяването до достъпа до услуги за различните етноси в страната ни изискват още известна принуда и огромно търпение. Лошото на малките и изолирани групи е, че са затворени в своите ритуали и трудно приемат намеса отвън, дори да е за тяхно добро. Не бяха една и две организациите, които събираха деца от ромските гета и се опитваха да ги ограмотят, но, най-вече момичетата, бяха прибирани от собствените си родители и задомявани на по 13-14 години.

В гетата трябва да научат, че образованието и професионалното развитие са единственият път към успешно социално вграждане. Повечето хора от малцинствата ги бива само за нискоквалифицирана работа, а това ги тласка към пълен мързел и безотговорност. Предпочитат нищото в мизерията пред малкото, спечелено с усилия. Като прибавим към това и порочната практика за за купуване на гласове и опрощаване на сметки и дългове преди избори, се създава идеалната среда за масова ромска престъпност.

Увеличава се и пропастта между българите и останалите етноси, тъй като се усеща несправедливост в привилегироването на неграмотни и готови да продадат гласа си хора. А това не е път на интеграцията. Ромите трябва да разберат, че правилата важат за всички и ако не се спазват, следват сериозни последствия. Трябва да бъдат въвлечени в нормални задължения. От най-простото: че в автобуса и трамвая се пътува с билет, до нещо по-голямо: че родителството е отговорност, която не приключва с раждането и да имаш дете означава също, че си длъжен да го храниш, обличаш, образоваш и възпиташ.

Много прекрасни идеи са се появявали през годините за интеграция на малцинствата, но незнайно защо винаги се е стигало до две крайности. Те са разглеждани или като жертви или като непоправими престъпници, което, естествено, води до постоянни конфликти и неразбирателство. Едно обаче трябва да е ясно, въпреки хилядите призиви да ги изгоним, малцинствата няма да си тръгнат, те ще останат. Но това, което не трябва да остава с тях, са проблемите им – бедността, неграмотността и безработицата.

А и не може да си позволим да гоним повече хора. Нацията ни се стопява. Стигнали сме предела и вече няма накъде. Недопустимо е да ни напускат още способни и интелигентни хора, защото тук не одобряваме сексуалната им ориентация. Равноправието на ЛГБТИ общността е залегнало в Хартата на човешките права и макар че в България нямаме много добри публични примери за гейове и лесбийки, истината е, че образите им няма общо с клишетата, които ни натрапват. Ако можеше повече хора у нас да видят може би с филм или от лични взаимоотношения като приятелство например, че любовта наистина е любов без значение от пола, толерантността щеше да се появи натурално.

Вече не може да си позволим гета, не може да си позволим омраза, защото това компрометира изграждането на цивилизованата европейска държава, в която  всички искаме да живеем, която се води от върховенството на закона и зачита достойнството на всички свои граждани. Провалът на интеграцията няма да е само провалът за един етнос, а изгубен национален потенциал, който ще има катастрофален ефект върху бъдещето ни като народ.