Вярвате или не, но точно след като България стана част от ЕС, започна да пада в международните класации по свобода на словото с около 10 пункта на година. До 1989 година българите са използвали свободата на словото само на масата вкъщи, а през прехода, въпреки цялата еуфория, голяма част от медиите са предпочели формата на таблоида – повече за рейтинг и трафик, отколкото за авторитет. С увеличаване на телевизионните канали, национални и частни такива, тази политика се легализира.

Натискът към медиите вече не се осъществява единствено от държавата, както е било едно време, а също от продуценти, рекламодатели, аудиторията. Цензурата в България никога не е падала, само е сменила формите си. Даже се е умножила, защото хората, които поръчват и трябва да са ласкаят от даден журналистически материал, са повече от преди. Така че последното място на България по свобода на словото в ЕС отдавна не е изненада, а тенденция. Медиите в страната са по-услужливи и раболепни, откогато и да било.

Тази политика ни доведе до убийството на вестниците, а сега от първия ред гледаме и убийството на телевизиите. Дори да не сте учили журналистика и ден през живота си, трябва да знаете, че авторитетът на една медия се гради върху имената на журналистите, които работят за нея. Без да сте бизнесмени, трябва да сте наясно, че придобиването на монопол е пагубно за качеството на услугите. Лошо е, когато една или две партии са сложили ръка върху властта, електронната комуникация и рекламите, защото така се създават най-благоприятните условия за пропаганда и манипулиране на населението.

Някой смятал ли е, че думата джендър ще стане обидна? Или че Стратегията за детето, която не е закон, а пакет от препоръчителни мерки, ще предизвика такава истерия? Това е резултатът от дългогодишния процес на ограничаване на свободата на словото, който продължава с пълна пара.

Докато ние си говорихме за джендъри и се страхувахме да не ни помислят за гейове, "Нова телевизия" притисна до стената тримата си разследващи журналисти и на практика ги принуди да напуснат телевизията, с което остави зад гърба си надеждата за достоверна информация. Генка Шикерова и Миролюба Бенатова отбелязаха напускането си във Фейсбук с честитка за премиера Бойко Борисов. Ако смятате, че властта няма пръст в освобождаването на разследващи журналисти, то трябва да сте живели на друга планета през последните 20 години.

Родена съм след комунизма и затова ми е изключително интересно дали името на Тодор Живков е споменавано толкова често, колкото името на премиера Бойко Борисов. Неговата фигура присъства най-редовно в медийното пространство, независимо дали е за държавни визити или заради инспекция на новите влакове, които вече не правят тадуф-тадуф.

Според данните на фондация "Конрад Аденауер" през 2014 година името на премиера е споменавано в медиите 3908, а партията му ГЕРБ е най-споменаваната партия. Не знам как все още може да говорим, че сме демократична държава, като това е чист опортюнизъм. По-ясен отказ от критика към управляващите няма как да съществува.

Българските медии се надпреварват в благоразположение към управляващите и ни разсейват с любовния живот на разни плеймейтки, а междувременно Генка Шикерова публикуваше във Фейсбук информация за злоупотреби в БАБХ. За момента изглежда, че няма да разберем какво е открила, защото за средния български зрител и читател по-важно бе какво е направила някаква там риалити звезда.

И тук се намесва още един  инструмент за влошаващата се свобода на словото у нас – българите. Защото всички ние, скъпи читатели, определяме медийната среда в България: с кликовете си, с гледаемостта си. Вторият основен проблем на българската публицистика е, че няма среда за нея. Днес хората предпочитат да бъдат шокирани, отколкото информирани. Предпочитат да обсъждат личния живот на знаменитостите, кой с кого мачка чаршафите, кой какви пластични операции си е направил и луд ли е, вместо да дискутират управлението, събирането и изразходването на данъците им.

Далеч съм от мисълта, че това е случайно. Убедена съм, че целият този слой от скандални риалити предавания и звезди за един ден целят точно да разсейват хората. Изостреното етническото напрежение и разделенията на град-село, хомосексуален-хетеросексуален също са прийом на властта, за да правят те, каквото си поискат, докато ние се лаем като кучета. Няколко партии късат нацията на парчета, а ние вдигаме палец нагоре, като им ходим по свирката. В този смисъл убийците на медиите сме и ние. Мачкаме свободата на словото като се оплакваме във Фейсбук, но в същото време прехвърляме с дистанционното каналите, отговорни за нашата несвобода.

Прибавяйки към това и че журналистите в България на практика са незащитени, свободата се съчетава и с опасност за живота. Мандатът на Комисията по журналистическа етика приключи през 2018 година, а инициативата на Силвия Зурлева, също освободена от "Нова телевизия", за подновяването ѝ боксува. Остава само импотентната СБЖ, която е повече паметник на културата, отколкото реално функционираща институция. Все по-очевидно е, че материалите и репортажите, които се снимат, са за главата на журналистите.

Свободният обмен на информация е най-голямото постижение на модерния свят и е от универсална важност. Не може да има добре функциониращо правителство и нормални условия за живот, ако сред хората липсва дебат за публичната политика. Свободата на словото е в основата на всяка работеща демокрация и икономика. А оставим ли местни олигарси и инвестиционни групи, пряко свързани с политически лидери да окупират печатните и телевизионните средства, ще видим напредъка на България само в сънищата си.