Дали мълчанието е престъпление, е афоризъм, който тръгна от епохата на Уотъргейт, резонира до съвременната ни политика и служи като идеален подтекст за завладяващия втори сезон на "Големите малки лъжи". Убийството в края на първи сезон вече е натрапчива тайна, която се смесва със сапунената мелодрама, тежките теми за изнасилването и домашното насилие и като бонус – Мерил Стрийп в ролята на свекърва на Никол Кидман.

Излъчен е само един епизод, а Стрийп вече остави своя отпечатък в поредицата с образа на Мери Луиз. Тя пристига в Монтерей, решена да узнае всичко за инцидента, при който умира синът ѝ Пери (Александър Скарсгаард). Зрителите вече знаят, че той е малтретирал Селест (Никол Кидман) и е изнасилил Джейн (Шайлин Уудли) и че Бони (Зоуи Кравиц) го бута по стълбите, когато напада съпругата си.

Във втория сезон се завихря циклон, който трябва да прикрие случилото се. Но не е лесно, когато Бони е убедена, че трябва да бъде наказана за престъплението, а фактът, че ѝ се е разминало, е несправедлив. А Селест, от друга страна, се терзае от вина, понеже не е напуснала Пери по-рано и понеже прикрива реалните причини за смъртта му пред Мери Луис.

Свекървата, в която витае подозрение и пасивна агресия, също надига вълната от безпокойство за "Петицата от Монтерей". Мери Луис е котката сред гълъбите, лисицата в кокошкарника, която ще търси истината за покойното си дете по най-хитрия възможен начин – преструвайки се на добра и състрадателна.

Още в началото тя дава да се разбере, че не вярва на историята за случайното подхлъзване и започва по събуждащ интереса начин да си очертава пътя, по който ще стигне до истината. Мери Луис е потаен човек, от който получаваме по няколко сигнала едновременно. Тя е хрисима, докато обижда Маделин (Рийз Уидърспуун) за ръста ѝ. Опечалена, но и слухти около спалнята на Селест. Тя крещи с цяло гърло и в следващата секунда си връща спокойния тон, сякаш не е станало нищо необичайно.

Колкото ѝ цветисти прилагателни да поставя около името на Мерил Стрийп, все ще са клише, защото през годините тя е описвана многократно с всяко едно от тях. Има нещо неземно в тази жена, защото влиза в толкова широкоспектърен образ с лекотата, с която всички ние щракаме с пръсти. За един епизод тя успя да засенчи и Никол Кидман, и Рийз Уидърспуун, които имат основа от предния сезон, на която спокойно могат да стъпят. Задачата на Мерил обаче е да ни направи запомнящо се първо впечатление, да дефинира роля, която напълно да се различи от останалите женски образи и все пак да сме нащрек за нея.

Товарът е тежък и за самите сценаристи, които този път не разчитат на книгата за помощ. Авторката на "Големите малки лъжи" Лиан Мориарти е помогнала на Дейвид Е. Кели при писането на сценария и развитието на темите, но го е оставила сам да измисли логично продължение за персонажите, така че те да не се припокриват (за да не се чудим в края защо са шест образа, като можеше да са три) и да намери логичен изход за терзанията им, заложени още в първи сезон.

Една от силните страни на шоуто е начинът, по който героите варират. Те са изключително реалистични, но и създават доста привлекателен микс от женски характери. Ще е жалко, ако това разнообразие се загуби в името на крайното послание или в усилията за последователен финал.

Смъртта на Пери, какъвто е краят в книгата на Лиан Мориарти, изглеждаше перфектният завършек за бурните истории на дамите от Монтерей. Затова гледах на решението на HBO за продължение като комерсиален ход, целящ единствено големи рейтинги и приходи, но поне началото ми показа, че греша, защото качественият разказ присъства и във втори сезон.

Въпреки че минаха около две години от приключването на първата част, историята се връща обратно, без да изпусне нито един момент. Връщането в Монтерей в началото на учебната година изглежда напълно естествено. Спомняме си имената на героите, динамиката на техните взаимоотношения, дори огромните им къщи на плажа.

Вярно е, че "Големите малки лъжи" не се нуждаеше от втори сезон. Можеше да приключи като минисериал със седем епизода и няколко награди "Еми", а актьорите и продуцентите да се потупат доволно по рамото и да продължат към следващ проект. Вторият сезон е творчески риск, но явно целият екип е имал усещането, че остава нещо недоизказано.

Докато първите епизоди поставяха основите, сега изглежда ни престои да разберем колко циклична е човешката природа и как предаваме нелекуваните си травми върху децата, в повечето случаи несъзнателно. По-младото поколение по навик усвоява тревогите, поведението, гнева и лъжите на по-възрастните, без да си дава сметка, че това не са техни емоции, а наложени шаблони от авторитетите вкъщи. Децата често отразяват истината, която родителите им отказват да приемат, а със сериала ще проверим колко дълбоко могат да потънат, преди да извадят тайните наяве.